Катерина де Медичи [bg]

– Няма да позволя да пренебрегнат синовете ни, Катрин. Мария никога няма да управлява Франция сама.

– Предпочитам да не я управлява изобщо – отсякох. От превъзбуда едва не отдръпнах длан от неговата.

Анри знаеше, разбира се, че с Мария не таим особена привързаност една към друга, макар искрено да се надяваше чувствата ни да се променят. В този случай обаче бе съгласен с мен. В договора изрично се споменаваше, че след смъртта на Франсоа Мария губи правото си над френския трон. Условието разочарова братята Гиз, но Анри не отстъпи.

Двайсет и четвърти април настъпи с ален, топъл изгрев. Бях спала малко, понеже цяла нощ успокоявах обления си в сълзи син Франсоа, ужасен, че ще се унижи пред всички, ако започне да заеква или припадне. Сутринта ме свари седнала до леглото му. Подутите му клепачи едва се отваряха, лицето му изглеждаше червеникаво и подпухнало. Заповядах да донесат студени компреси и нежно ги наложих върху очите и бузите му.

До обяд всички от кралското семейство бяхме облечени – аз и Анри в приглушено черно и тъмнозлатисто, та Мария и синът ни да сияят ярко. Децата ни носеха най-красивите си дрехи. Тринайсетгодишната Елизабет, ослепителна млада жена в бледосиньо кадифе – следващата младоженка, защото съпругът ми вече обмисляше предложения на ухажори – се грижеше по-малките да се държат както подобава на принцове и принцеси. С изключение на Мария, която чакаше в една закрита ниша, се събрахме пред главния вход на двореца. Чичовците на булката бяха облечени пищно.

Кардиналът на Лорен носеше ален сатен и голям пръстен с рубини. Архитектът на празненствата – херцог Дьо Гиз – блестеше от главата до петите в сребро и диаманти, сякаш той е женихът.

Франсоа изглеждаше трогателно в изисканата златна туника. На ръст се равняваше горе-долу с осемгодишния си брат Шарл, главата му бе твърде голяма за тялото, а пискливият му глас – все още момчешки. Все пак успяваше да си придаде царствен вид. Когато Елизабет се наведе да целуне по-големия си брат по бузата и заяви, че не е виждала по-красив мъж, Анри улови просълзен ръката ми и я стисна.

Няколко карети, украсени с бял сатен и лилии, ни чакаха в двора. Анри и Франсоа се качиха в първата. Щом се отдалечиха, Мария излезе от двореца – ослепителен тъмнокос ангел в бял сатен и искрящи диаманти, със златна корона със скъпоценни камъни. Всички ахнахме. Тя се усмихна, наясно какво впечатление създава – дългият ѝ шлейф шушнеше по плочника въпреки храбрите усилия на двете шаферки да го повдигат. Влязохме в каретата – първо тя с придружителките си, после аз. Прекосихме Сена и се отправихме към остров Сите и по-точно към двореца на Бурбонския кардинал в съседство с "Нотр Дам".