Двор от крила и разруха
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Двор от крила и разруха». Краткое содержание книги:
— И тогава ли си се казвала Амрен? — попита Неста.
— Не. — Димът се виеше в очите й. — Не си спомням как съм се казвала. Избрах Амрен, защото… дълга история.
Тъкмо щях да я помоля да разкаже, когато откъм стълбището долетяха тихи стъпки.
— О!
Илейн подскочи, толкова бе стресната при вида ни, че вероятно не ни беше чула. Явно благодарение на заглушителния щит дори не знаеше, че сме тук.
Веднага го свалих. Сестра ми обаче остана до стълбището. Беше покрила нощницата си с бледосин копринен шал и пръстите й се впиваха в плата, докато обгръщаше с ръце слабото си тяло.
Незабавно тръгнах към нея.
— Имаш ли нужда от нещо?
— Не. Аз… спях, но чух… — Тя поклати глава. Огледа недоумяващо официалните ни тоалети, тъмната корона на главата ми. И тази на Рисанд. — Не чух вас.
Азриел пристъпи напред.
— Чула си нещо друго.
Илейн като че ли се канеше да кимне, но вместо това отстъпи назад.
— Май съм сънувала — промълви. — Изглежда, че в последно време постоянно сънувам.
— Ела, ще ти донеса чаша топло мляко — казах, хванах я нежно за лакътя и я поведох към всекидневната.
Илейн обаче се изтръгна от ръката ми и се запъти обратно към стълбището. Стъпвайки на първото стъпало, тя прошепна:
— Чувам я как… плаче.
Хванах се за най-долната пръчка на парапета.
— Кого?
— Всички я смятат за мъртва. — Илейн продължи нагоре. — Но не е. Просто е… различна. Променена. Също като мен.
— Кого? — настоях аз.
Илейн не спря да се изкачва по стълбите с увиснал на гърба й копринен шал. Неста се отдели от Касиан и дойде да застане до мен. И двете си поехме въздух, за да изречем незнайно какво, но…
— Какво си видяла? — попита я Азриел и почти изтръпнах, забелязвайки го от другата ми страна.
Изобщо не го бях усетила да идва. Отново.
Илейн спря на средата на стълбището. И обърна бавно поглед към него.
— Видях как млади ръце се сбръчкват от старост. Видях кутия от черен камък. Видях как огнено перо каца върху снега и го стопява.
Коремът ми сякаш падна на пода. Един-единствен поглед към Неста ми подсказа, че и тя си мисли същото. Вижда същото.
Илейн беше полудяла…
— Гневеше се — додаде тихо Илейн. — Толкова много се гневеше, че са му отнели нещо. Затова взе нещо от тях за наказание.
Никой от нас не продума. Не знаех какво да кажа, какво да я попитам. Ако Котелът беше причинил нещо и на нея…
Обърнах се към Азриел, разтваряйки длани пред него.
— Какво значи това?
Лешниковите му очи пламтяха, вторачени в сестра ми, в мършавото й тяло. И без да изрече и дума, сенкопоецът се ответря. Дълго след това Мор се взира в мястото, където бе стоял.
* * *
Изчаках останалите да си тръгнат — Касиан и Рис отидоха да обсъждат възможните ни съюзници или липсата на такива; Амрен изхвърча нанякъде, за да се отърве от всички ни; а Мор, все още огорчена, излезе да се наслади на последните си спокойни дни в града. Чак тогава спипах Неста натясно във всекидневната.
— Какво стана в Изсечения град? Какво правихте с Амрен? Нищо не казахте.
— Мина добре.
Стиснах челюсти.
— Какво се случи?
— Заведе ме в стая, пълна със съкровища. Странни предмети. И някои… — Тя подръпна единия тесен ръкав на роклята си. — Някои от тях искаха да ни наранят. Сякаш бяха живи, усещаха ни. Като в… като във всички приказки и лъжи, които ни разказваха отвъд стената.
— Добре ли си?
И двете ми изглеждаха невредими, пък и никоя от тях не говореше за…
— Беше упражнение. С вид магия, предвидена да отблъсква натрапници — изрецитира тя. — Каквато по всяка вероятност ще витае около стената. Амрен ме накара да я преодолея, да намеря слабостите й.
— И да ги коригираш?
— Само да ги открия. Коригирането е друго нещо — обясни Неста, а погледът й се отнесе, вперен в отворените книги, които още стояха разпилени по ниската масичка пред камината.
Въздъхнах.
— Е… значи, поне това е минало по план.
Нещо в очите й мигом се изостри като бръснач.
— Провалих се. Всичките ми опити бяха неуспешни. Така че — не, нищо не мина по план.
Не знаех какво да кажа. Ако изразях състрадание, вероятно щеше да ме наругае. Затова избрах друг подход.
— Трябва да сторим нещо за Илейн.
Неста се скова.
— И какво решение предлагаш ти? Да пуснем другаря ти в съзнанието й, за да се поразрови едно хубаво?
— Не бих й го причинила. А и не мисля, че Рис е способен да… оправи нещата по този начин.
Неста закрачи пред угасналата камина.
— Всичко си има цена. Може би цената на вечната й младост и безсмъртието й е била част от здравия й разум.