Полунощ в Чернобил
- Автор: Хигинботам Адам
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786190106227
- Переводчик: Юлия Стефанова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Полунощ в Чернобил». Краткое содержание книги:
В ранните часове на 26 април 1986 г. реактор №4 на Чернобилската атомна електроцентрала експлодира, причинявайки най-тежката ядрена катастрофа в историята на света. Чернобил още пази спомена за ужаса на лъчевата болест и за радиоактивното замърсяване, засегнало над 480 милиона души. Аварията е страховит пример какво може да се случи, когато безсъвестни бюрократи вземат решения, от които зависи съдбата не само на гражданите на собствената им страна, но и на целия свят.
Основавайки се на стотици часове интервюта, провеждани в продължение на над десет години, както и на писма, непубликувани мемоари и документи от наскоро разсекретени архиви, Адам Хигинботам е създал едно плашещо, но и увлекателно документално изследване, което пресъздава събитията през очите на хората, участвали в тях. „Полунощ в Чернобил“ е незабравим портрет на една от големите трагедии на XX век, на човешката издръжливост и изобретателност, на трудния за преглъщане урок, който природата ни дава, когато човечеството опита да я подчини на волята си.
– Не – каза американецът. – Оттук виждам идеално.75
На пресконференцията в Москва на другия ден Роузен каза на репортерите, че графитният пожар е угасен и измерванията, направени по време на полета с вертолета, са показали, че „радиоактивността в момента е сравнително малка“.76 Той увери, че вече няма риск от стопяване на реактора. „Изглежда, че положението се стабилизира – каза той. – Мога да кажа, че на мястото работи една компетентна, извънредно компетентна група от съветски експерти. Те имат много разумни идеи, които реализират, и то точно в този момент.“
Същата неделя, на 11 май, Централната московска телевизия излъчи първия си репортаж от 30-километровата Забранена зона в Чернобил и показа видеоматериал, на който се виждаше как милиционери с маски спират движението на бариерите; имаше също изоставени къщи и един кладенец, запечатан с полиетилен.77 Горе в щаба на правителствената комисия, разположен в центъра на града, Велихов и заместник-министър Силаев даваха интервюта. Силаев, блед, но ликуващ, седеше на маса под един портрет на Ленин в ехтящата конферентна зала, заобиколен от техници в бели костюми, които разговаряха, наведени над карти и тетрадки.
– Днес стигнахме до заключението, че първичната и най-важна опасност е елиминирана – каза той и заразгръща една папка със снимки от въздуха, докато намери снимката, направена същия ден. – Това е последната снимка. Както виждате, тя показва една напълно спокойна обстановка. Няма дим и определено няма светещи участъци. Това, разбира се, е историческо събитие. Онова, което светът и особено буржоазните вестници на Запад предсказваха, крещейки от покривите, че е надвиснала огромна катастрофа, вече не е заплаха. Твърдо сме убедени, че опасността е отминала.
В Москва обаче теоретичните физици продължаваха да твърдят, че разтопеният кориум все още се движи някъде дълбоко в реактор №4 и крие ужасна опасност.78 Но техните констатации предизвикаха яростна опозиция. Атомните специалисти от института „Курчатов“ и Средмаш ги отхвърлиха като мнение на академични натрапници, които нямат никакъв практически опит с ядрени реактори. Те твърдяха, че кориумът почти сигурно ще престане да се топи и да прониква през подземните нива на Блок 4 много преди да засегне най-дълбоките основи на сградата.
Теоретиците се съгласиха, че това е най-вероятният сценарий, но по никакъв начин не е гарантиран. Те изчислиха, че вероятността една топка радиоактивна лава да прогори всичките четири железобетонни пода под реактора, дебели 1,8 м, и да достигне водния хоризонт на четвъртата най-голяма река в Европа, е едно на десет.
В официалния си доклад учените препоръчваха като единствена гарантирана защита срещу Китайския синдром един дързък строителен проект, който трябваше да се осъществи при възможно най-опасни условия. Те предложиха дълбоко под Блок 4 да се изкопае камера, висока около 5 м и широка 30 м, в която да се постави голям, построен специално за целта, водоохлаждащ се топлообменник, който да изстудява земята и да пресече пътя на разтопения кориум.79 За да илюстрира надвисналата опасност, завеждащ лабораторията Писмени дойде на съвещание в централата на Средмаш в Москва и донесе едно голямо парче бетон, стопено по време на експериментите им, а в него все още беше впита деформирана таблетка от уранов диоксид.
Шефът на строителното управление на Средмаш очевидно нямаше нужда от повече убеждаване.
– Стройте го! – каза той.80
cxli От уста на уста се разпространява новината, че 47 000 бивши жители на Припят са били преместени из цяла Украйна; слуховете запълват информационния вакуум, създаден от държавата: Kopchinsky and Steinberg, Chernobyl, 39–40.
cxlii Когато новината достига до Политбюро, Горбачов и Лигачов обмислят да предприемат мерки за отстраняването на Шчербицки от поста му на държавен ръководител. Kopchinsky and Steinberg, Chernobyl, 45–46.
cxliii Закон от електростатиката, според който силата на взаимодействие между два точкови заряда е обратно пропорционална на разстоянието между тях и право пропорционална на произведението от техните заряди. – Б.пр.
cxliv Докладът на КГБ от 11 май 1986 г. обяснява спадането на температурата с инжектирането на азотен газ на 7 и 8 май, но това заключение в най-добрия случай е оспоримо. Danilyuk, ed., „Chernobyl Tragedy,“ Z arkhiviv, document no. 31: Специален доклад на ръководителя на украинското управление на КГБ в Чернобил до председателя на КГБ на СССР.
13.
В Болница №6
– Две крачки назад!1 Две крачки назад! Иначе няма да говоря с никого! Две крачки назад!