Полунощ в Чернобил
- Автор: Хигинботам Адам
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786190106227
- Переводчик: Юлия Стефанова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Полунощ в Чернобил». Краткое содержание книги:
В ранните часове на 26 април 1986 г. реактор №4 на Чернобилската атомна електроцентрала експлодира, причинявайки най-тежката ядрена катастрофа в историята на света. Чернобил още пази спомена за ужаса на лъчевата болест и за радиоактивното замърсяване, засегнало над 480 милиона души. Аварията е страховит пример какво може да се случи, когато безсъвестни бюрократи вземат решения, от които зависи съдбата не само на гражданите на собствената им страна, но и на целия свят.
Основавайки се на стотици часове интервюта, провеждани в продължение на над десет години, както и на писма, непубликувани мемоари и документи от наскоро разсекретени архиви, Адам Хигинботам е създал едно плашещо, но и увлекателно документално изследване, което пресъздава събитията през очите на хората, участвали в тях. „Полунощ в Чернобил“ е незабравим портрет на една от големите трагедии на XX век, на човешката издръжливост и изобретателност, на трудния за преглъщане урок, който природата ни дава, когато човечеството опита да я подчини на волята си.
Същата вечер на железопътната гара се събраха тълпи от хиляди хора, които се опитваха да избягат от града.46 Мъже и жени прекарваха нощите на открито, за да си пазят реда на опашките за билети. Без никакво основание съветските паспортни служби не разрешаваха на повечето граждани да напуснат районите, където са били регистрирани, и затова много работници бързо подадоха молби за отпуск; онези, на които беше отказано, в отчаянието си просто напуснаха работа.47 Скоро се появиха кервани от оранжеви камиони за почистване и започнаха една безкрайно продължителна акция за измиване на горещите радиоактивни частици от улиците на града.48 В същото време се образуваха тълпи от чакащи пред градските банки, някои от които бяха принудени да затворят само няколко часа след като бяха отворили. Други ограничиха тегленията до 100 рубли на човек. До следобеда много банки бяха свършили парите. Когато свършиха и йодните таблетки в аптеките, хората започнаха да пият йодна тинктура, предназначена само за външна употреба, и си изгаряха гърлата. Опашките пред магазините за алкохол станаха четворно по-големи, защото хората търсеха защита от радиацията с червено вино и водка. Това принуди украинския заместник-министър на здравеопазването да съобщи, че „слухът, че алкохолът помага при радиация, е неверен“.49
В сряда тълпи от обезумели киевчани се биеха за билети, за да напуснат града.50 Такова масово бягство не се беше случвало от времето на германския блицкриг на изток през 1941 г. На железопътната гара мъже и жени пъхаха шепи рубли директно в ръцете на кондукторите и влизаха по десет в купетата за четирима, а някои се изкатерваха и по рафтовете за багаж.51 Други се опитваха да избягат по пътищата и движението задръсти южните изходи от града. Само за един ден почти 20 000 души напуснаха с коли или с автобуси.52 Правителството пусна допълнителни полети на летището и удвои броя на влаковете от Киев до Москва, където западните репортери видяха как пристигат вагони с деца без родители, с широко отворени очи и сплеснати носове, опрени на прозорците, а роднините им чакаха разтревожени на пероните.53
Страхувайки се от масова паника и знаейки за назряващата криза в централата, украинският министър-председател започна да обмисля организирана евакуация на всички деца в града.54 Но правителствената комисия в Чернобил не беше изготвила директиви по този въпрос и никой от държавния апарат на републиката не искаше да поеме отговорност за такава драстична мярка, която не можеше по никакъв начин да бъде скрита или потулена, а от друга страна, щеше да сигнализира на външния свят, че положението е станало наистина ужасно. Министър-председателят се нуждаеше от експертен съвет. Той поиска корифеите на радиологичната медицина и метеорология на Кремъл, Леонид Илин и Юрий Израел, да бъдат изпратени в Киев за спешна консултация.
Западният екип за установяване на факти от Международната агенция за атомна енергия – Генералният директор и бивш шведски дипломат Ханс Бликс и американецът Морис Роузен, директор по ядрената безопасност, бяха получили разрешение от Москва да видят лично централата и да станат първите официални лица извън СССР, посетили мястото на аварията. Трябваше да отлетят за Киев в четвъртък на 8 май. Когато Евгений Велихов узна новината, той изпадна в ужас. Академикът помоли заместник-министъра Силаев да се обади на Горбачов и да му предаде следното съобщение: „Нашата външна тоалетна се е препълнила и те трябва да се изкатерят по планина от лайна.“55
Някъде около 4 часа сутринта в четвъртък крановете в клапанното отделение започнаха да се показват изпод замърсената вода в коридор 001.56 Заместник-министърът Силаев настоя там да влязат хора и веднага да ги отворят.57 Но подземието беше пълно с километрична мрежа от тръби и всички клапани изглеждаха еднакви. Беше тъмно като в рог. Единствено някой, който познаваше съвсем отблизо лабиринта от тесни и тъмни помещения, можеше да се оправи и да излезе невредим оттам. Трима души от персонала на ЧАЕЦ бяха определени да свършат тази работа – двама трябваше да отворят клапаните и още един да ги придружава, в случай че нещо се обърка.58 Дадоха им неопренови костюми и украинският заместник-министър лично ги придружи до централата. Ръцете им стискаха ключове и фенери, а на гърдите им бяха закачени дозиметри-писалки. Газейки вода до глезените, те навлязоха в подземието между Блок 3 и Блок 4.59