Полунощ в Чернобил
- Автор: Хигинботам Адам
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786190106227
- Переводчик: Юлия Стефанова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Полунощ в Чернобил». Краткое содержание книги:
В ранните часове на 26 април 1986 г. реактор №4 на Чернобилската атомна електроцентрала експлодира, причинявайки най-тежката ядрена катастрофа в историята на света. Чернобил още пази спомена за ужаса на лъчевата болест и за радиоактивното замърсяване, засегнало над 480 милиона души. Аварията е страховит пример какво може да се случи, когато безсъвестни бюрократи вземат решения, от които зависи съдбата не само на гражданите на собствената им страна, но и на целия свят.
Основавайки се на стотици часове интервюта, провеждани в продължение на над десет години, както и на писма, непубликувани мемоари и документи от наскоро разсекретени архиви, Адам Хигинботам е създал едно плашещо, но и увлекателно документално изследване, което пресъздава събитията през очите на хората, участвали в тях. „Полунощ в Чернобил“ е незабравим портрет на една от големите трагедии на XX век, на човешката издръжливост и изобретателност, на трудния за преглъщане урок, който природата ни дава, когато човечеството опита да я подчини на волята си.
Първи влезе началник-смяната на централата Борис Баранов, следван от двамата инженери Алексей Ананенко и Валерий Беспалов. Когато слизаха по стълбата към ниво –3, Баранов спря, за да отчете радиацията в коридора под Блок 4. Той издърпа телескопичното рамо на своя ДП-5 до краен предел и задържа сензора в тъмното. Дозиметърът моментално изскочи от скалата във всичките ѝ обхвати. Всичко беше ясно:
– Движете се бързо! – каза Баранов и тримата мъже се втурнаха напред.
Докато тичаше, един от инженерите не можа да се удържи и погледна назад. Видя гигантски конус от нещо черно, което се рушеше, и беше примесено с парчета бетон: това беше разпилян в коридора материал от разбитата сграда горе. Езикът му беше изтръпнал и в устата си усети вкус на течна радиолиза.
Пътят надолу към входа на коридор 001 беше проучен от дозиметрист с ДП-5, който беше направил последно измерване директно над повърхността на водата в коридора. Отвъд него подземието оставаше една опасна загадка. Никой не знаеше колко вода има в него и колко радиоактивна ставаше тя, докато се придвижваха навътре. Лъчението се увеличаваше с всяка минута на престоя им в тунела. Всяка секунда имаше значение.
Баранов зорко наблюдаваше как двамата инженери влизат.60 Мястото беше зловещо тихо. Докато газеха, плясъкът на водата отекваше в ниския таван, а ушите им се изпълваха със звука на неравномерното им дишане, затруднено от влажните респиратори Лепесток. Но двамата мъже установиха, че тук водата е само до глезените, и откриха една тръба с голям диаметър, която минаваше по пода. Тя беше достатъчно широка и по нея можеше да се ходи. Клапаните бяха здрави и етикетите им ясно се четяха: тези с номера 4GT-21 и 4GT-22 се отвориха лесно. Няколко минути по-късно Ананенко разпозна звука на водата, която гъргореше от пароохладителните басейни над главите им.
На разсъмване на 8 май непосредствената опасност от втора катастрофална експлозия под реактора беше отстранена. Скоро след това един чиновник в цивилно облекло потърси „Лоса“ Зборовски на поста му в бункера и му подаде плик, изпратен от правителствената комисия. В него той намери банкноти на стойност 1000 рубли.61
Облекчението на академиците, че пароохладителните басейни са изпразнени, не трая дълго.62 Усилията на войниците и инженерите осуетиха възможността за опустошителна парна експлозия, но опасността за водния хоризонт оставаше, а опасенията на учените от Китайски синдром растяха. Според някои изчисления, ако горивото се стопеше в основите на Блок 4, една нажежена горивна маса щеше да потъне на цели три километра в земята и чак тогава щеше да спре.63 Строителите на метрото от Киев вече бяха започнали да пробиват тунел към реактора с надеждата да замразят почвата с течен азот, но усилията им се затрудняваха от дъжд, прах и силно радиоактивни отломки. Работата много често трябваше да спира заради огромни подземни препятствия, които не бяха отразени в чертежите, включително площадки за кранове, използвани по време на строителството на централата.64 Някои от дупките се срутваха и трябваше да се копае отначало на все по-големи дълбочини.
По същото време Силаев разпореди да се започне помпане на азотен газ в пароохладителните басейни, а в подземието бяха изпратени още хора, за да ги пълнят с течен бетон веднага щом се изпразнят.65 В края на седмицата Политбюро даде разрешение да се предприемат най-отчаяните мерки досега: беше съобщено, че съветски дипломати са се обърнали за външна помощ към Германския атомен форум – водещата западногерманска група за ядрена енергия.66 Съветските пратеници не предоставиха конкретни подробности за проблема, а заявиха, че се нуждаят спешно от консултации „как да се справят с нещо извънредно горещо, което може да се е стопило през пода на ядрената централа“.
В лабораторията си край Москва физиците на Велихов продължиха денонощно да изследват свойствата на разтопения уранов диоксид.67 Политбюро им беше дало указания да направят възможно най-консервативната прогноза за стопяването. Физиците работеха паралелно с две отделни групи математици, които ден и нощ стояха пред компютрите и проверяваха теориите си. За проиграването на пълния цикъл на един алгоритъм бяха нужни между 10 и 14 часа и затова до всеки математик седеше негов колега, който коригираше грешките му, когато започваше да клюма, или го будеше, ако задреме. Само когато резултатите на двете групи съвпадаха, те можеха да са сигурни във верността на изводите си.