Полунощ в Чернобил
- Автор: Хигинботам Адам
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786190106227
- Переводчик: Юлия Стефанова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Полунощ в Чернобил». Краткое содержание книги:
В ранните часове на 26 април 1986 г. реактор №4 на Чернобилската атомна електроцентрала експлодира, причинявайки най-тежката ядрена катастрофа в историята на света. Чернобил още пази спомена за ужаса на лъчевата болест и за радиоактивното замърсяване, засегнало над 480 милиона души. Аварията е страховит пример какво може да се случи, когато безсъвестни бюрократи вземат решения, от които зависи съдбата не само на гражданите на собствената им страна, но и на целия свят.
Основавайки се на стотици часове интервюта, провеждани в продължение на над десет години, както и на писма, непубликувани мемоари и документи от наскоро разсекретени архиви, Адам Хигинботам е създал едно плашещо, но и увлекателно документално изследване, което пресъздава събитията през очите на хората, участвали в тях. „Полунощ в Чернобил“ е незабравим портрет на една от големите трагедии на XX век, на човешката издръжливост и изобретателност, на трудния за преглъщане урок, който природата ни дава, когато човечеството опита да я подчини на волята си.
Резултатите ги ужасиха.68 Ако разтопеното гориво се разпростреше върху достатъчно голям участък, образувайки пласт с дебелина не повече от 10 см, то щеше да започне да се охлажда по-бързо, отколкото можеше да разтопи почва или бетон, и в края на краищата щеше да спре да се движи и само да се втвърди. Но учените също така установиха, че новото вещество, което вероятно изтичаше от топящата се активна зона на реактора – някаква каша от уранов диоксид, смесен с пясък, цирконий и олово, образуваща изкуствена радиоактивна лава или кориум, – можеше да се прояви по необичайни начини. Ако това вещество се покриеше отгоре – например с няколко хиляди кубически метра течен бетон, – топлината от радиоактивния разпад щеше да бъде уловена и кориумът щеше да се разтопи дори по-бързо. Докато на теория използването на мрежа от тръби за замразяване на почвата под топящото се гориво можеше да спре хода му, компютърният модел показа, че това може да се постигне само в ограничени рамки. Ако охладителните тръби бяха на повече от 4 см разстояние една от друга, кориумът щеше просто да се раздели на отделни езици и да продължи да гори в пространствата между тях – преди да се превърне в хомогенна маса от другата страна, подобно на някаква примитивна, но жизнена форма на живот, и щеше да продължи неумолимия си път надолу. Физиците разбраха, че усилията на инженерите от метрото са обречени на провал, и опитите да се запълнят пароохладителните басейни с бетон трябваше да се преустановят.
Физиците вече не гледаха на себе си като на уединени кабинетни учени, занимаващи се с езотерични проблеми в областта на чистата физика, а като единствените хора, които бяха застанали между невежите глупаци в Чернобил и глобалната катастрофа.69 Завеждащият лабораторията Вячеслав Писмени сгъна разпечатката от компютърната симулация в куфарчето си и взе първия възможен полет на служебния реактивен самолет Як-40 до Киев.
Сутринта в четвъртък на 8 май, само часове след като водата започна да се оттича от пароохладителните басейни под реактор №4, Ханс Бликс и Морис Роузен от Международната агенция за атомна енергия тръгнаха от Москва на посещение в Чернобилската централа. На летището в Киев ги посрещна Евгений Велихов и после всички отлетяха с вертолет на северозапад.70
Вътре в машината беше горещо и всички се потяха в зелените си защитни комбинезони.71 Все повече се приближаваха към централата. Роузен, стар и опитен администратор в американската ядрена промишленост, попита Велихов на какъв обхват да настрои дозиметъра си.
– Около 100 – отговори Велихов.
– Милирентгена?
– Не, рентгена.
Роузен доби вид, сякаш му се повдигаше. Неговият уред не беше пригоден за толкова високи експозиции. Велихов го увери, че всичко ще бъде наред. Неговият съветски дозиметър можеше спокойно да мери в такъв обхват; освен това той самият правеше този полет всеки ден.
Но академикът не сподели със своя американски колега колко малко знае за радиационните нива около централата.72 Особено го смущаваше фактът, че когато се отдалечаваше от Блок 4, те не спадаха, както очакваше, а намаляваха по-бавно от това, което предвиждаше законът за обратните квадрати.cxliii Едва по-късно откри, че при всеки следващ полет той и неговите колеги физици бяха облъчвани с мощни гама-полета, но не само от реактора отдолу, но и от десетките парчета гориво, разпилени по площадките на вентилационния комин.
И все пак Велихов най-после можеше да си позволи известна доза оптимизъм. Докато продължаваха отчаяните усилия да се спре разтопяването под реактора, нивата на радионуклидите, които отиваха във въздуха над него, внезапно бяха започнали да спадат – точно толкова рязко и необяснимо, както бяха започнали да се покачват преди пет дни.
Когато се показа реактор №4, Роузен и Бликс видяха една лека следа от дим, която се виеше откъм развалините, но нивото на радиоактивното лъчение, макар и все още значително, клонеше към нула, а графитният пожар очевидно беше почти загасен.73
Температурата на повърхността на реактора беше спаднала рязко от 2000 градуса до само 300 градуса по Целзий.cxliv74 Въпреки че съветските учени недоумяваха защо е станало точно това, изглеждаше, че възникналата преди 13 дни бедствена ситуация може би най-после е отминала. Дори да беше така, Роузен не искаше да поема никакви рискове. Когато вертолетът все още се намираше на 800 м разстояние, Велихов го попита дали иска да се приближат още.