Полунощ в Чернобил
- Автор: Хигинботам Адам
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786190106227
- Переводчик: Юлия Стефанова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Полунощ в Чернобил». Краткое содержание книги:
В ранните часове на 26 април 1986 г. реактор №4 на Чернобилската атомна електроцентрала експлодира, причинявайки най-тежката ядрена катастрофа в историята на света. Чернобил още пази спомена за ужаса на лъчевата болест и за радиоактивното замърсяване, засегнало над 480 милиона души. Аварията е страховит пример какво може да се случи, когато безсъвестни бюрократи вземат решения, от които зависи съдбата не само на гражданите на собствената им страна, но и на целия свят.
Основавайки се на стотици часове интервюта, провеждани в продължение на над десет години, както и на писма, непубликувани мемоари и документи от наскоро разсекретени архиви, Адам Хигинботам е създал едно плашещо, но и увлекателно документално изследване, което пресъздава събитията през очите на хората, участвали в тях. „Полунощ в Чернобил“ е незабравим портрет на една от големите трагедии на XX век, на човешката издръжливост и изобретателност, на трудния за преглъщане урок, който природата ни дава, когато човечеството опита да я подчини на волята си.
През няколко часа трима души изтичваха да облеят камионите с газ и масло.33 Други двама отиваха на всеки час да отчетат радиационните стойности и температурата на водата. В три сутринта в сряда двама от пожарникарите влязоха тичешком в бункера, за да докладват, че маркучите са се спукали.34 В тъмното ги прегазила бронирана кола на екип от химически войски, извършващ радиационно разузнаване, и ги скъсала на двайсет места, смазвайки свързващите ги гарнитури. По земята шуртеше радиоактивна вода само на 50 м от реактора. Двама сержанти се втурнаха да оправят спуканите места: имаха нужда от двайсет нови секции маркучи. За поставянето на нова секция бяха необходими две минути. Хората работеха на колене в една разширяваща се локва вода, която излъчваше гама-лъчи. Гумените им ръкавици с два пръста бяха неудобни и горещи. Те ги хвърлиха и продължиха с голи ръце. Час по-късно задачата беше изпълнена; мъжете се оттеглиха изтощени, а в устите си усещаха странен вкус на кисели ябълки.
Изпомпването продължи цяла нощ и на следващия ден. След 14 часа непрекъсната работа моторът на един от камионите захърка и спря.35 Трябваше да бъде заменен.
Хората на Зборовски бяха много уплашени.36 Изпратиха един от тях в пожарната в Чернобил да донесе кашон с лечебна водка, но нервите му не издържаха и той повече не се върна. Друг започна да говори високо и несвързано и повръщаше, докато го караха в болницата.37 Когато дойде ред на Лоса отново да отчете радиацията, той нареди на един капитан от пожарната да го придружи, в случай че припадне или се изгуби в сградата. Офицерът отказа.
– Не предизвиквай звяра в мен, копеле! – изрева Зборовски. – Иначе ще накарам моите хора да те вържат и да те изхвърлят до четвърти блок.38 Като поседиш там петнайсет минути, няма да можеш да кажеш и една дума.
Офицерът нахлузи гумен костюм и се подчини.
На 140 км оттам, в Киев, бяха започнали да проникват подробности за случилото се в централата.cxli39 Новините се разпространяваха от уста на уста и чрез чуруликането на „вражеските гласове“ – от програмите на руски език, които се излъчваха в СССР от BBC, Радио Швеция и „Гласът на Америка“ или поне от онези, които КГБ не можеше да заглуши. В града се надигаха вълни от тревожни слухове. Разузнавателното управление на Министерството на вътрешните работи (MBД) докладва, че сред хората се разпространяват всякакви спекулации за броя на жертвите и замърсяването на въздуха и водата.40 Един информатор дочул шофьор на такси да разказва как Припят е бил евакуиран сред хаос и грабежи, които дори правителствените войски не били в състояние да овладеят; че е бил убит един министър; че бременни жени са били принуждавани да правят аборти и че река Днепър вече била станала напълно радиоактивна.
Съветските власти не преставаха да уверяват хората, че опасността от централата е ограничена в 30-километровата зона. Но от дни вече улиците на Киев излъчваха гама-радиация, защото горещи частици, отделени от реактора, бавно проникваха в повърхността на асфалта.41 Украинският партиен ръководител Шчербицки знаеше, че радиационните нива в града рязко са се повишили, а съдържанието на радиоактивен йод в басейна на река Днепър наистина е станало 1000 пъти над нормата.42
Междувременно директорът на украинския КГБ предупреди, че броят на жертвите от аварията, които се съобщават по телевизията в Москва и Киев, са силно противоречиви.43 Но колегите му все още не можеха да решат какво да кажат на хората и в кой момент.
Най-сетне във вторник на 6 май, десет дни след началото на кризата, украинският министър на здравеопазването се появи по местното радио и телевизия и предупреди киевчани да вземат предпазни мерки срещу радиацията: да не излизат от къщи, да затворят прозорците на жилищата си и да се пазят от течение. Вече вървяха и слухове, че високопоставените партийни членове са изпратили децата и внуците си на сигурно място в пионерски лагери и санаториуми на юг.cxlii Няколко дни по-рано лекарят и писател Юрий Шчербак беше видял дълга опашка от заможни пенсионери, чакащи да си купят устойчив йод в една аптека в центъра на Киев, която беше предпочитана от членове на ЦК на Партията.44 Но най-лошото беше, че пълзяха слухове за възможна втора унищожителна експлозия в централата и че правителството има таен резервен план за евакуация на целия град.45 Много граждани смятаха успокоителните официални изявления на държавата за фалшива пропаганда.