Полунощ в Чернобил
- Автор: Хигинботам Адам
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786190106227
- Переводчик: Юлия Стефанова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Полунощ в Чернобил». Краткое содержание книги:
В ранните часове на 26 април 1986 г. реактор №4 на Чернобилската атомна електроцентрала експлодира, причинявайки най-тежката ядрена катастрофа в историята на света. Чернобил още пази спомена за ужаса на лъчевата болест и за радиоактивното замърсяване, засегнало над 480 милиона души. Аварията е страховит пример какво може да се случи, когато безсъвестни бюрократи вземат решения, от които зависи съдбата не само на гражданите на собствената им страна, но и на целия свят.
Основавайки се на стотици часове интервюта, провеждани в продължение на над десет години, както и на писма, непубликувани мемоари и документи от наскоро разсекретени архиви, Адам Хигинботам е създал едно плашещо, но и увлекателно документално изследване, което пресъздава събитията през очите на хората, участвали в тях. „Полунощ в Чернобил“ е незабравим портрет на една от големите трагедии на XX век, на човешката издръжливост и изобретателност, на трудния за преглъщане урок, който природата ни дава, когато човечеството опита да я подчини на волята си.
– По дяволите! – каза той. – Виж колко смешно изглеждам! Погледни ми главата!
След толкова дни на страх и несигурност, откакто го бе видяла за последен път, Наталия почувства единствено радост. Независимо какво му се бе случило онази нощ в централата, това беше същият неин Саша, когото тя добре познаваше: не изглеждаше като пациент в специализирана болница.
Когато сутринта в понеделник се събудиха в болничните си легла, Ювченко и другите оператори от централата – включително заместник главният инженер Дятлов, началник-смяната Александър Акимов и младият старши инженер по управлението Леонид Топтунов – вече не усещаха острите последици от лъчевата болест.25 Замаяността и повръщането от съботната нощ бяха изчезнали. Пожарникарите – едрите здрави младежи, които онази нощ бяха отишли на работа, пълни с енергия и сила – бяха отново шумни и весели и играеха на карти, седнали на леглата си. Някои се чувстваха толкова добре, че лекарите им разрешиха да играят, само и само да не си тръгнат.26 Другите симптоми на заболяването им бяха леки: при някои оставаше силното главоболие, загубата на апетит, сухотата в устата, която не изчезваше, колкото и вода да изпиеха. Някои забелязаха зачервявания по кожата си и леки отоци на местата, където се бяха изложили на гама-лъчи или радиоактивната вода ги беше оплискала или се беше просмукала през дрехите.27
Когато Александър Ювченко пристигна в болницата, една сестра обръсна главата му.28 Това беше част от протокола, въведен след катастрофата в „Маяк“, когато силно облъчени жертви изпадаха в ужас, когато седмици след аварията косите им започваха да падат на цели кичури. Радиоактивността в косите на някои от чернобилските оператори беше 1000 пъти над нормата и след подстригването слагаха космите в пластмасови торбички, а после ги заравяха.29 Но Саша беше в добро настроение и се шегуваше с „плешивостта“ си, иначе изглеждаше добре. Като че ли му нямаше нищо.
Той каза на Наталия, че не иска да говори в стаята.
– Хайде да излезем да изпушим по цигара – предложи.30
Както става с всяка болест, неволно породена от човека, острият радиационен синдром (ОРС) е жестоко, сложно и слабо проучено увреждане, което поставя извънредно големи предизвикателства пред медицината.31 Радиационното лъчение, причиняващо ОРС, може да спре само след няколко секунди и да не предизвика първоначална реакция. Но разрушителният му ефект започва моментално, тъй като високоенергийните лъчи и частици на алфа-, бета- и гама-радиацията разкъсват нишки от ДНК и изложените клетки започват да умират. Следва гадене и повръщане с интензивност, която зависи от дозата, а кожата може да почервенее. Накрая гаденето отшумява, най-тежките изгаряния избледняват след 18 часа и пациентът навлиза в един спокоен латентен период. В зависимост от силата на облъчването този измамен период на привидно добро състояние може да трае дни, дори седмици, но после ще се появят другите симптоми на ОРС. Колкото е по-малка дозата, толкова по-дълго трае латентният период и вероятността за оздравяване е по-голяма, стига да се приложи правилно лечение.
Пациентите, пристигащи от Чернобил, бяха облъчени по най-различни начини: пожарникарите, които се бяха качили на покривите на Блок 3, бяха вдишали дим, емитиращ алфа- и бета-частици; върху тях беше паднал и радиоактивен прах и ги бяха пронизали гама-лъчи от горивните таблетки и парчетата от ядрото около тях. Дозите им зависеха от това къде бяха стояли. Само няколко метра в едната посока или в другата можеше да се окаже границата между живота и смъртта.32 Операторите, които се бяха мъчили да овладеят повредата в Блок 4, бяха покрити с прах и радиоактивна пара от взрива и изпочупените тръби; освен това бяха заливани с вода с високо съдържание на излъчващи бета-лъчи частици и бяха ровили в развалините, осеяни с отломки от активната зона на реактора. Някои бяха вдишали радиоактивен ксенон, криптон и аргон – летливи, но силно радиоактивни газове, които изгаряха меките тъкани на устата и дихателните пътища. Други бяха получили обширни кожни изгаряния от гама-лъчи или от бета-частици, попаднали върху кожата им или просмукани в дрехите им. Някои бяха облъчвани в продължение на минути, други за много по-дълго. Александър Акимов, който заедно с Топтунов беше работил в радиоактивна вода до глезените, опитвайки се безрезултатно да охлади разбития реактор, беше слязъл от самолета в Москва със същия замърсен комбинезон, който беше носил през цялата нощ. Той продължи да облъчва кожата му в продължение на повече от 24 часа, докато най-после триажната сестра в Болница №6 го свали от тялото му.