В долината на смъртта
- Автор: Май Карл
- Серия: deutsche herzen, deutsche helden #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «КАЛЕМ — 90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «В долината на смъртта». Краткое содержание книги:
Олд Файерхенд се отправи към Артър Уилкинс, племенникът на плантатора. Не е трудно човек да си представи с какво напрежение Артър изслуша разкритията на ловеца. Защото това, което чу, представляваше рисунка на по-нататъшния ход на мерзкия замисъл, чиято жертва той бе паднал. От Мартин не беше узнал всичко. Та нали този бе тръгнал да го търси, преди Уилкинс и Елми да бъдат прогонени от плантацията и следователно не знаеше какво е станало с тях двамата. Ръцете на Артър се разтрепериха, като разбра колко вероломно са постъпили с неговите роднини.
— Тежко и горко на тоя Ролан, ако ми се мерне по пътя! Казвате, че го очаквате тук в най-близко време. Какви са ви намеренията спрямо него?
— Ще го предам на съдията.
— Говорите като немец. И каква присъда ще му издаде съдията?
— При всички случаи смъртна.
— Да. Ще го окачат не бесилото. Но това достатъчно наказание ли е за неговите престъпления? Помислете какво са изтърпели неговите жертви! Той би трябвало да умре от десетократна смърт. Трябва да бъде линчуван.
— Аз съм против. Пред съда е наложително да се докаже, че Уилкинсфийлд е незаконно продаден от него. Лефлър трябва да върне имението без каквито и да е обезщетения в негова полза, както и всички приходи, които плантацията е донесла по негово време. Но бихте ли могъл да го постигнете, ако линчувате Ролан?
— Имате право. Благоразумието повелява да го предадем на съдията, макар да заслужава нещо далеч повече.
— Как всъщност попаднахте във властта на Ролан?
— Лесно е за разказване. В Санта Фе се запознах с Уолкър и той ме подмами насам. Бях радушно посрещнат от Ролан, който така поразително приличаше на мен, ала получих някакво приспивателно питие. Когато се пробудих, намерих се като затворник в живачния рудник. Трябваше да работя ден и нощ, ако не исках да бъда подхвърлен на нечовешки обноски. Единственото, което още ме крепеше, беше надеждата.
— Да-а, дори в най-голямата злочестина човек трябва да се надява на онази висша власт над нас. Надеждата никога не позволява да бъда съсипана и придава неподозирани сили.
— Да, така е, сър. И аз сега се срамувам за часовете на съмнение. Но помежду тях кълнеше мисълта, че може би ще добия отново свободата си, и ми даваше сили да понасям дори един такъв живот.
— А как е попаднал мастър Адлер на следите ви?
— Не е било трудно, както той преди малко ми обясни. Аз съм бил сключил сделката в Санта Фе. За него това е било пътеводната нишка. Ето защо тръгнал нататък.
— Съвсем правилно!
— Там дълго време обикалял напразно. При властите узнал, че покупко-продажбата наистина е била направена по редовен начин. Аз самият съм се бил явил с Уолкър пред органите на властта.
— Това естествено е бил Ролан, който ви е задигнал документите и се е представил за вас.
— Така е. В продължение близо на месец бил Адлер в Санта Фе и околностите и издирвал усърдно, ала напразно Уолкър. Един ден се запознал с някакъв испански креол. Казвал се Алварес и бил съдържател на страноприемница в Дос Палмас.
— Дос Палмас? Вчера бях там и срещнах Хуанито, чиято майка е съдържателка.
— Известно ли ви е фамилното име на Хуанито?
— Не.
— Той се казва Алварес. Хуанито е син на този, когото мастър Адлер е срещнал в Санта Фе. Той бил съучастник на Уолкър, което, разбира се, Адлер не е подозирал. След като сближил с Алварес, защото този притежавал много добри връзки в областта, назовал името Уолкър и за своя радост узнал, че Алварес го познава.
— За своя радост, но и за свое нещастие.
— Алварес му казал, че ако иска да срещне Уолкър, трябва да отиде до Дос Палмас. Уолкър живеел наблизо и често се отбивал в неговата странноприемница. Това било наклеената пръчка, на която птицата Адлер трябвало да увисне заловена. Оттам Алварес го примамил в Долината на смъртта. Имал работа, му казал, при собственика на живачната мина. Пристигнал тук, бил любезно посрещнат и получил точно като мен сънотворна напитка. Когато се събудил, бил напъхан окован в рудника. Сега научил също от какво естество е познанството на този Алварес с Ролан: Алварес бил минният надзирател.
— Както сега неговият син.
— Да, този е, който…
В този миг се появиха двамата братя ръка за ръка. Младият Уилкинс беше немалко учуден, когато чу за родствената връзка между двамата.
— Не разполагаме с много време — напомни Олд Файерхенд. Продължете разказа си, мастър Уилкинс! Не искахте ли преди малко да кажете, че Хуанито е приемникът на своя баща в рудника?