В долината на смъртта

— По тези местности ме наричат Олд Файерхенд.

— Вие… вие… Олд Файерхенд?

— Аз съм… И мисля, че ви познавам от по-рано.

— От по-рано? Как тъй?

— Имам предвид от Германия, където някога бях главен лесничей на служба при Бруно фон Адлерхорст, а той, струва ми се, беше вашият баща.

— Възможно ли е?

— Разбира се, вие самият по онова време бяхте едно малко дребосъче на около две годинки. Ето защо не бихте могъл да знаете нищо за лесничея на вашия баща, който се казваше Уинтер.

— И този мъж сте вие?

— Да. Аз съм онзи Уинтер.

— Чудо след чудо! Какви неведоми пътища! Каква съдба!

— Имате право. Аз също не съм и сънувал, че ще срещна тук в Дивия запад синовете на бившия си работодател.

— И как пък се натъкнахте на Херман? Сигурно той ви е потърсил?

— Не. Той нищо не знаеше за мен. Ние, така да се каже, се препънахме един в друг по пътя си. В Санта Фе беше, където се срещнахме на улицата. Приликата на брат ви с неговия баща веднага привлече вниманието ми. Заговорих го и по-нататъшното се разви от само себе си.

— Казвате го така просто, а пък за мен нещата са толкова важни! Ох, не веднъж и дваж се гневях аз на моята орис, че даже и на Бога! И съмнението дълбаеше дълбоко в мозъка ми, гризеше вярата, която бях съхранил от детството си. Но ето, че вие дойдохте да ме спасите като някакъв пратеник на Небето. И сега имам усещането, сякаш от очите ми е дръпнато някакво було, сякаш се развързаха нишките, които само допреди час ми изглеждаха като неразплетими възли. Мастър Уинтер, вие върнахте не само живота ми, вие върнахте и моята вяра! Как бих желал…

— Достатъчно! — прекъсна го Олд Файерхенд трогнат. — Благодарете не на мен, а на Бога! Аз бях само негово оръдие и не само аз, но и ред прекрасни мъже, които се заеха с вашето издирване. Те също така заслужават вашата благодарност.

— Кои са тези мъже?

— Винету, вождът на апачите.

— Винету!

— После Сам Хокинс, Дик Стоун и Уил Паркър, които добросъвестно сториха своето за вашето спасяване. Но сега наистина нямам повече време. Почакайте една минута, ще ви изпратя един друг и той ще ви каже всичко, което искате да знаете.

Олд Файерхенд потърси сега Херман, който още стоеше в същото положение и го посрещна с нетърпелив въпрос в очите.

— Идете при брат си! Аз го подготвих.

— Мога ли да му кажа всичко?

— Да, мисля, че той сега е достатъчно силен да научи цялата истина. Ще го намерите в «залата».

Херман бързо се отдалечи.

Има мигове, в които Небето е разтворено за нас простосмъртните и сякаш от райските блаженства се изливат върху нас. Такъв миг преживяваха сега двамата братя. Долината на смъртта за тях изгуби своите ужаси и се превърна в лоно на радостта.