Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
Бе забравил и за магиите, бе забравил, че е нисък, слабичък и едва на тринайсет, докато Блек бе висок възрастен човек. Хари искаше само едно — да причини на Блек колкото може по-силна болка, без да мисли какво ще трябва сам да изтърпи след това…
Може би изненадан от такава глупава постъпка, Блек не вдигна навреме магическите пръчки. С едната си ръка Хари се вкопчи в кокалестата му китка и успя да наклони пръчката настрани, докато юмрукът на другата му ръка попадна точно в слепоочието на Блек и двамата се стовариха назад в стената.
Хърмаяни се разпищя, Рон се разкрещя… Ослепителна светкавица изскочи от пръчките в ръката на Блек и цял сноп искри мина на сантиметри от лицето на Хари. Кльощавата ръка, стегната в пръстите на Хари, яростно се извиваше, но той не я пускаше, а с юмрука си налагаше Блек където свари.
Ала свободната ръка на Блек успя да намери гърлото на Хари.
— Не — хриптеше той. — Твърде дълго чаках…
Пръстите му се стегнаха. Хари взе да се дави, очилата му се смъкнаха.
Тогава забеляза, че отнякъде се стрелна кракът на Хърмаяни, и Блек го пусна, като изръмжа от болка. Рон се бе метнал върху ръката, в която затворникът държеше пръчките, и Хари чу как те изтропаха…
Успя да се измъкне от кълбото вкопчени тела, проследи с поглед пръчката си, която се изтърколи върху пода, и се хвърли към нея.
— Ааааааррргх!
Крукшанкс бе скочил сред боричкащите се и ноктите на предните му лапи се забиха в ръката на Хари. Той успя да го отметне настрани, но котаракът се стрелна към пръчката му.
— НЕ, НЕ СМЕЙ! — изрева Хари и така изрита Крукшанкс, че той отскочи настрани, съскайки.
Хари грабна пръчката си и се обърна.
— Махнете се от пътя ми! — викна той на Рон и Хърмаяни.
Нямаше нужда да им повтаря. Хърмаяни, почти без дъх, с окървавена устна, изпълзя настрани, като успя да се добере до другите две пръчки. Рон се довлече до една от дървените колони на кревата и се отпусна до него, дишайки тежко, с позеленяло лице, притиснал с две ръце счупения си крак.
Блек още лежеше проснат на пода до стената. Хлътналите му гърди се издигаха и спускаха учестено, докато гледаше как Хари бавно се приближава, прицелил се с пръчката точно в сърцето му.
— Ще ме убиеш ли, Хари? — прошепна той.
Хари спря над него, гледайки го, без да отклонява върха на пръчката си от гърдите му. Около лявото око на Блек се образуваше мораво петно, а от носа му течеше кръв.
— Ти си убил моите родители — каза Хари с леко разтреперан глас, но ръката, в която бе пръчката, остана неподвижна.
Блек впери в него хлътналите си очи.
— Не го отричам — каза той много тихо. — Но ако знаеше цялата история…
— Цялата история ли? — повтори Хари и в ушите му се надигна онова силно туптене. — Ти си ги продал на Волдемор, повече не искам да знам!
— Трябва да ме изслушаш — каза Блек с настойчива нотка в гласа. — Иначе ще съжаляваш… ти не разбираш…
— Разбирам много по-добре, отколкото мислиш — каза Хари и гласът му вече силно трепереше. — Ти никога не си я чувал, нали, моята майка… когато се опитва да попречи на Волдемор да ме убие… и всичко това заради теб… заради теб…
Преди някой от двамата да успее да изрече още една дума, нещо рижаво се стрелна покрай Хари. Крукшанкс скочи върху гърдите на Блек и се настани точно над сърцето му. Блек примигна и сведе поглед към котарака.
— Махни се — измърмори той, опитвайки се да избута животното.
Ала Крукшанкс вкопчи лапи в дрехите на Блек и не помръдна. Той извърна грозната си сплескана муцуна към Хари и го загледа с големите си жълти очи. Хърмаяни сухо изхлипа.
Хари се вгледа изумен в Блек и Крукшанкс, а пръстите му стиснаха още по-здраво магическата пръчка. Ами ако трябваше да убие и котарака? Той явно бе съюзник на Блек… И щом беше готов да умре, за да го защити, това не засягаше Хари… А ако Блек искаше да спаси Крукшанкс, значи държеше на котарака повече, отколкото на родителите на Хари.
Хари вдигна пръчката си. Сега бе моментът да го направи. Сега бе моментът да отмъсти за майка си и баща си. Трябваше да убие Блек. Ще го убие. Това бе единствената му възможност.
Секундите минаваха бавно, а Хари стоеше като вцепенен, насочил пръчката си към Блек, който продължаваше да го гледа с Крукшанкс върху гърдите си. Откъм кревата се чуваше неравното дишане на Рон, а Хърмаяни бе притихнала.
В този момент се разнесе друг звук…
Глухи стъпки се чуха от долния етаж и някой се заизкачва по стълбата.
— НИЕ СМЕ ТУК, ГОРЕ! — викна изведнъж Хърмаяни. — НИЕ СМЕ ТУК… ГОРЕ… СИРИУС БЛЕК… БЪРЗО!