Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
По едно време тунелът започна да се издига, а след малко зави и Крукшанкс изчезна. Вместо него Хари видя светлинка през малък отвор.
Двамата с Хърмаяни спряха да отдъхнат и вдигнаха пръчките си да видят какво има нататък.
Беше стая, потънала в прах и в пълен безпорядък. По стените висяха отлющени парчета хартия, по целия под имаше петна, всичките мебели бяха изпочупени, сякаш някой беше блъскал нарочно. Прозорците бяха заковани с дъски.
Хари погледна към Хърмаяни, която изглеждаше много уплашена, но му кимна.
Той се промъкна през дупката и се огледа внимателно. Стаята беше пуста, но вдясно имаше отворена врата, която водеше към полутъмно коридорче. Изведнъж Хърмаяни сграбчи Хари за китката. Широко отворените й очи обхождаха закованите прозорци.
— Хари… — прошепна тя. — Май сме в Къщата на крясъците.
Хари се огледа и забеляза съвсем близо дървен стол, от който бяха отчупени цели парчета, а един от краката му липсваше.
— Това не е работа на призраци — бавно каза Хари.
В този момент чуха скърцане над главите си. Горе нещо се движеше. И двамата вдигнаха очи към тавана. Хърмаяни стискаше така силно Хари за китката, че той престана да усеща пръстите си. Даде й да разбере това с поглед, тя му кимна и го пусна.
Колкото можеха по-тихо, двамата се промъкнаха в коридорчето и поеха нагоре по порутената стълба. Дебелият слой прах беше изтрит само в една широка ивица по пода, явно излъскана от нещо, влачено нагоре.
Стигнаха до тъмната горна площадка.
— Нокс! — прошепнаха те едновременно и светлинките от върховете на пръчките им изгаснаха.
Имаше само една открехната врата. Докато пристъпваха към нея, чуха стъпки, тихо стенание, после звучно дълбоко мъркане. Спогледаха се и си кимнаха.
Стиснал здраво пръчката пред себе си, Хари ритна и отвори вратата.
На великолепно легло с балдахин, чиито завеси бяха много прашни, се бе изтегнал Крукшанкс, който замърка още по-силно, щом ги видя. Долу на пода бе Рон, притиснал крака си, извит под много странен ъгъл.
Хари и Хърмаяни се втурнаха към него.
— Рон… добре ли си?
— Къде е кучето?
— Не е куче — простена Рон и стисна зъби от болка. — Хари, това е капан…
— Какво?
— Той е кучето… той е зоомаг…
Рон впери поглед зад гърба на Хари и той се извърна. От сянката излезе мъж и шумно захлопна вратата след тях.
Мръсна сплъстена коса висеше на кичури до лактите му. Ако след тях не блестяха очите му, хлътнали дълбоко, можеха да го вземат за труп. Восъчната му кожа бе опъната по скулите като на череп. Жълтите зъби бяха оголени в нещо като усмивка. Беше Сириус Блек.
— Експелиармус! — прегракнало изрече той, насочвайки пръчката на Рон срещу тях.
Магическите пръчки на Хари и Хърмаяни изхвръкнаха от ръцете им, Блек ги улови и се приближи с една крачка. Очите му бяха приковани върху Хари.
— Предполагах, че ще дойдеш да помогнеш на приятеля си — каза той дрезгаво. Гласът му звучеше така, като че отдавна бе загубил навика да си служи с него. — Баща ти би направил същото за мен. Много смело, че не хукна да викаш учител. Благодарен съм ти… така всичко ще бъде по-лесно…
Предизвикателното споменаване на баща му отекна в ушите на Хари, сякаш Блек бе изкрещял. В гърдите на момчето заклокочи омраза, която прогони всякакъв страх. За пръв път в живота му се прииска да има в ръцете си магическа пръчка не за да се защитава, а да напада… да убива. Без да съзнава какво прави, той се устреми напред, но два чифта ръце го сграбчиха от двете страни и го дръпнаха назад.
— Не, Хари! — ужасено прошепна Хърмаяни, а Рон се обърна към Блек:
— Ако си решил да убиеш Хари, ще трябва да убиеш и нас! — заговори му той с ярост, но от усилието да се надигне бе пребледнял още повече и се олюля, докато говореше.
Нещо трепна в почти невидимите очи на Блек.
— Лягай там — каза той тихо, — че ще ти се влоши кракът.
— Чу ли какво ти казах? — почти без сили продължи Рон, като се държеше здраво за Хари, за да стои прав. — Ще трябва да убиеш и трима ни!
— Тази нощ тук ще стане само едно убийство — рече Блек и оголи зъби в още по-широка усмивка.
— Защо така? — изсъска насреща му Хари, мъчейки се да се изтръгне от Рон и Хърмаяни. — Предишния път бяха повече, нали? Не ти е мигнало окото да избиеш всичките онези мъгъли, за да се добереш до Петигрю… Как така не са те поукротили в Азкабан?
— Хари! — изхленчи Хърмаяни. — Мълчи!
— ТОЙ Е УБИЛ МАМА И ТАТКО! — закрещя Хари и като се изтръгна най-сетне от Хърмаяни и Рон, се засили напред…