Хари Потър и огненият бокал

Възможно ли беше да има нещо по-страшно от змейовете?

— Каркаров… — започна Сириус, — беше… смъртожаден. Нали знаеш какво значи някой да е смъртожаден?

— Да… той… Какво?

— Бяха го заловили, дори беше в Азкабан с мен, ама после го пуснаха. Готов съм да се обзаложа на всичко, че тъкмо затова Дъмбълдор е назначил аврор в „Хогуортс“ тази година — да го държи под око. Точно Муди хвана навремето Каркаров. Отначало го прати в Азкабан.

— Каркаров е бил освободен? — бавно попита Хари, докато съзнанието му се мъчеше да приеме и този потресаващ факт. — Защо са го пуснали?

— Успя да се спазари с Министерството на магията — с горчивина в гласа обясни Сириус. — Каза, че е осъзнал грешката си, и после им издаде много имена… Така вкара в Азкабан други на свое място… и там сега много го мразят, да ти кажа. А след като излязъл, доколкото знам, започнал да учи на Черни изкуства всичките възпитаници в своето училище. Така че внимавай и с участника от „Дурмщранг“.

— Ясно — бавно отвърна Хари. — Само че… да не искаш да кажеш, че Каркаров е сложил името ми в бокала? Защото ако е той, значи е страхотен артист. Да знаеш само как се разгневи в онази стая! Искаше да ми попречи по всякакъв начин да се състезавам.

— Знаем, че е артист — потвърди Сириус, — щом успя да убеди дори Министерството на магията да го пусне на свобода. А напоследък следя и „Пророчески вести“, Хари…

— Ти и целият свят… — мрачно рече Хари.

— …и както разбирам между редовете на написаното от онази Скийтър, Муди е бил нападнат последната вечер, преди да постъпи в „Хогуортс“. Да, знам, че според нея това било фалшива тревога — бързо додаде Сириус, като видя, че Хари се готви да го прекъсне, — но аз не мисля така. Според мен някой се е опитал да осуети идването му в „Хогуортс“. Има човек, който е заинтересован Муди да не е наблизо. Едва ли някой би обърнал по-сериозно внимание на тези предположения, защото на Лудоокия доста често му се привиждат нападатели. Но това не означава, че той не може да усети кога нещата стават сериозни. Муди беше най-добрият аврор, работил някога за министерството.

— Какво… искаш да кажеш тогава? — бавно попита Хари. — Че Каркаров се опитва да ме убие? Ама… защо?

Сириус се поколеба.

— Напоследък чух разни странни неща — бавно поде той. — Например… че смъртожадните нещо са се пораздвижили. Появили са се и на Световното първенство по куидич, нали? Някой направил Черния знак… Пък и чу ли за онази вещица от министерството, която изчезнала?

— Бърта Джоркинс ли? — попита Хари.

— Същата. Изгубила се някъде в Албания, а точно там се криел сега Волдемор, както се говори… Тя сигурно е знаела, че предстои Тримагически турнир, нали?

— Да, ама… каква е вероятността тази жена да попадне точно при Волдемор? — недоумяваше Хари.

— Слушай, аз познавам Бърта Джоркинс — поклати глава Сириус. — Тя беше в „Хогуортс“ по мое време, две-три години преди нас с баща ти. Още тогава си беше голяма глупачка. Навсякъде си пъха носа, ама е без мозък. А това не е добра комбинация, Хари. Мен ако питаш, съвсем лесно са я примамили в някакъв капан.