Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Значи… значи Волдемор може да е разбрал за турнира? — Хари сякаш не искаше да повярва. — Това ли искаш да кажеш? И мислиш, че Каркаров е тук, за да му служи?
— И аз не знам какво да мисля — отвърна бавно Сириус. — Просто не знам… Доколкото познавам Каркаров, той не би се върнал при Волдемор, ако не е сигурен, че господарят му е достатъчно силен да го пази. Но който и да е пуснал името ти в онзи бокал, направил го е с определена цел. Според мен турнирът е много удобен момент да ти навредят и после всичко да бъде представено като злополука.
— Доста лесна мишена съм — съвсем се омърлуши Хари. — Ще си стоят настрани и ще оставят змейовете да им свършат работата.
— А, да… змейовете — сети се Сириус и заговори още по-бързо. — Има начин, Хари. Не се изкушавай да използваш зашеметяващо заклинание, защото телата им са силни и притежават голяма магическа мощ, та няма лесно да се поддадат на едно заклинание. Нужни са поне половин дузина магьосници едновременно, за да се надвие един-единствен такъв звяр.
— Да, знам, току-що видях… — съгласи се Хари.
— Но ти можеш и сам да се справиш — успокои го Сириус. — Ще ти свърши работа и едно съвсем просто заклинание. Трябва само да…
Точно тогава Хари вдигна ръка и му направи знак да замълчи. Откъм витата стълба се чуха стъпки.
— Бягай! — почти просъска Хари. — Бягай! Някой слиза!
Той скочи бързо на крака и едва не залитна, но успя да прикрие с тялото си огъня в камината… Ако някой видеше лицето на Сириус в замъка „Хогуортс“, щеше да се вдигне голяма врява… Министерството щеше да се намеси и щяха да разпитват Хари къде се крие кръстникът му…
В следващия миг той чу леко пук! откъм огъня и разбра, че Сириус е изчезнал. После впери очи в края на стълбата и зачака да види кой е тръгнал да се разхожда в един след полунощ и попречи на Сириус да му каже как да мине покрай змеицата.
Беше Рон в кафеникава бархетна пижама. Той се стъписа, като видя Хари в другия край на стаята, и се огледа.
— С кого разговаряше? — попита той.
— Теб какво те засяга? — озъби му се Хари. — И изобщо какво търсиш тук по това време на нощта?
— Почудих се къде си… — едва изрече Рон, вдигайки рамене. — Нищо повече. Отивам да си легна.
— Просто си решил да ме шпионираш, нали? — развика се Хари.
Той знаеше, че Рон не е и подозирал какво ще завари в стаята, нито е имал лоша умисъл, но това не го интересуваше. В този момент Хари мразеше всичко, свързано с Рон, дори и онези няколко сантиметра от босите му глезени, които се подаваха под крачолите на пижамата му.
— Много съжалявам — отвърна Рон, като почервеня от гняв. — Бях забравил, че не обичаш да ти нарушават спокойствието. Е, оставям те на мира да репетираш за следващото си интервю.
Хари грабна от масата една значка с надпис ПОТЪР Е МНОГО ГАДЕН и я запрати с всичка сила към отсрещния край на стаята. Тя улучи Рон право в челото и отскочи.
— На̀ ти! — кресна Хари. — Да си я закачиш във вторник. А може и белег да ти остане сега, ако имаш късмет! Нали това ти се иска, а?
После се втурна право към стълбата, очаквайки Рон да му препречи пътя, но той остана на мястото си в своята окъсяла пижама. Хари влетя в спалнята и се тръшна на кревата. Дълго лежа буден, но не чу кога си бе легнал Рон.
ГЛАВА ДВАЙСЕТА
ПЪРВОТО ИЗПИТАНИЕ
Като стана в неделя сутринта, Хари започна да се облича съвсем разсеяно и трябваше да мине малко време, за да установи, че се опитва да обуе шапката вместо чорапа си. Когато все пак успя да облече всичките дрехи на точните части от тялото си, той побърза да открие Хърмаяни и я намери на масата на „Грифиндор“ в Голямата зала да закусва с Джини. Тъй като стомахът му отказваше да приема храна, Хари изчака Хърмаяни да глътне и последната си лъжица каша, след което я измъкна навън да се поразходят. Докато вървяха покрай езерото, той й разказа за змейовете и за всичко, което му бе разкрил Сириус.
Хърмаяни много се притесни от предупреждението на Сириус за Каркаров, но все пак смяташе, че змейовете са по-спешният проблем.
— Нека да направим всичко възможно да останеш жив до вторник вечерта — почти разтреперана каза тя, — а после ще мислим за Каркаров.
Обиколиха езерото три пъти, докато се мъчеха да се сетят за някакво просто заклинание за покоряване на змейове. Тъй като нищо не им хрумваше, отидоха в библиотеката. Хари смъкна всички книги за змейове, които намери, и двамата се заловиха да ровят из огромната купчина.