Окото на света

— Коя точно? — попита Ранд. — Премъдрата или… госпожа Алис? Аз танцувах и с двете.

— И с госпожа Алис ли? — възкликна Перин. — Аз танцувах само с Нинив. Не съм и предполагал, че изобщо танцува. На село никога не се е включвала в танци.

— Ха — каза Ранд. — Представяш ли си какво би казал Женският кръг, ако види Премъдрата да танцува?

Танците и песните продължиха до среднощ. Прислужничките най-после се сетиха за задълженията си. Ранд с радост загълта горещата гозба, която му поднесоха. Всички се нахвърлиха върху храната. Ранд се включи в още три танца и този път се справи по-добре, когато отново се озова в прегръдката на Нинив и на Моарейн. Сега и двете го похвалиха, че танцува добре, от което той загуби дар слово. Потанцува малко и с Егвийн; тя го изгледа с тъмните си очи, сякаш се канеше да му каже нещо много важно, но не промълви и дума. Той също така остана безмълвен, но беше сигурен, че не се е намръщил, докато й правеше компания, каквото и да му разправяше Мат след това, когато се върна на пейката.

Някъде към полунощ Моарейн се оттегли. Егвийн хвърли припрян поглед от Айез Седай към Нинив, след което забърза след нея. Премъдрата изгледа и двете с неразгадаем израз, след което нарочно се включи в още един танц, преди и тя да напусне с вид, сякаш е спечелила една точка в спора си с Айез Седай.

Скоро след това Том започна да прибира флейтата си, спорейки добродушно с онези, които настояваха да остане още малко. Лан се появи, за да подкани Ранд и останалите да си лягат.

— Налага се да тръгнем по-рано — каза им Стражникът, надвесен над тях, за да могат да го чуят въпреки шума. — И освен това трябва да се съберем всички.

— Някакъв непознат непрекъснато ме гледа — оплака се Мат. — Мъж с белег през лицето. Мислиш ли, че може да бъде някой от… някой от приятелите, за които ни предупреди?

— Така ли? — каза Ранд и показа с пръст през носа си към долния край на устата. — И мен ме гледаше. — Той хвърли поглед към залата. Някои от хората напускаха, но повечето се бяха скупчили около Том. — Вече го няма.

— Забелязах го — каза им Лан. — Според господин Фич той е съгледвач на Белите плащове. Няма причини да се безпокоим. — Сигурно беше така, но Ранд усещаше, че нещо тревожи Стражника.

Хвърли крадешком поглед към Мат, чието лице беше напрегнато, както винаги, когато криеше нещо. „Съгледвач на Белите плащове. Нима Борнхалд толкова държи да ни спипа?“

— Значи тръгваме рано? — попита той. — Колко рано? — Може би щяха да се измъкнат преди работата да стане сериозна.

— Призори — отвърна Стражникът.

Щом напуснаха общата зала, към тях въодушевен се присъедини Том. Когато се запътиха към стълбите, физиономията на Лан отнво стана безизразна.

— Къде спи Нинив? — попита Мат. — Господин Фич каза, че ни е дал последните свободни стаи.

— В стаята на госпожа Алис и момичето — отвърна Том.

Перин подсвирна през зъби, а Мат измърмори:

— Кръв и пепел! Не бих пожелал да съм на мястото на Егвийн срещу всичкото злато на Кемлин!