Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Корво вдигна ръка. Под маската на пастирското си спокойствие той изглеждаше разтревожен. Въпросът не бил точно в това, каза той с мрачен глас, трениран за амвона. Отец Кварт не бил дошъл в Севиля да действа срещу енорийския свещеник на „Богородица със сълзите“, а по-скоро да изпрати на Рим подробна информация. Прелатът напомни на двамата мъже, че църковни формалности пречат на Севилската архиепископия да предприеме директни действия. Той продължи да описва неприятната ситуация: един свещеник в напреднала възраст, въпрос на дисциплина и т.н. Съгласен беше принципно с Рим, но имаше резерви. Докато говореше, Корво избягваше очите на Гавира и гледаше към Мачука, за да провери дали е уместно да продължава. Лицето на стареца остана непроницаемо, затова Негова светлост продължи да обяснява, че разследването на отец Кварт не върви с желаната експедитивност. Архиепископът бил уведомил висшестоящите инстанции, но в подобен случай не можел да направи нищо повече.
— Искате да кажете — каза намръщен от раздразнение Гавира, — че не очаквате незабавното отстраняване на отец Феро от поста му?
Архиепископът вдигна двете си ръце, сякаш казваше ite, messa est.
— Повече или по-малко. Разбира се, накрая ще стане. Но не за два или три дни. Може би след две седмици. — Той прочисти гърлото си. — Най-много месец. Както казах, въпросът е извън властта ми. Искрено ви съчувствам.
Загледан в картината, Гавира подтисна импулса да му каже нещо грубо. Имаше желание да удари архиепископа. Преброи до десет, загледан в празните очи на Смъртта и успя да се усмихне.
Мачука беше вперил поглед в него.
— Това е доста време, нали? — попита старият банкер.
Корво сметна, че забележката се отнася до него, въпреки че всъщност присвитите очи на Мачука не бяха изпускали лицето на Гавира. Архиепископът изтъкна, че не може нищо да направи без заповед от Рим, нищо, докато отец Феро продължава да отслужва литургията всеки четвъртък. Гавира не успя да скрие гнева си.
— Ваша светлост не трябваше да отнася проблема до Рим — каза той остро. — Трябваше да се погрижите за него под вашата юрисдикция, докато имаше още време.
Архиепископът пребледня. Изправи се.
— Може би — отговори. — Но ние, прелатите, също имаме съвест, господин Гавира. Моля да ме извините… — Той кимна и се отдалечи със стиснати устни.
— Обиди го — каза Мачука, сбръчкал нос.
Гавира беше допуснал още една грешка. Той сви рамене нетърпеливо.
— Достойнството на монсиньора си има цена като всичко друго. Цена, която мога да платя. — Той се поколеба за миг, за да види реакцията на стария банкер. — Която „Картухано“ може да плати.
— Но засега онзи свещеник е все още там — каза злобно Мачука. — Имам предвид стария свещеник. — Той внимателно наблюдаваше Гавира. Младият мъж, който усещаше погледа му, докосна връзката и маншетите си и се огледа. Една красива жена мина край него и той й се усмихна. Като гледаше отдалечаващата се жена, Мачука продължи. — А това означава, че Макарена и тъща ти ще продължат да се борят за църквата. Засега.
Ударът не успя. Гавира си беше възвърнал самообладанието.
— Не се тревожете — каза той. — Аз ще се оправя.
— Надявам се, защото времето ти изтича. Колко дни имаш до събранието? Седмица?
— Вие знаете колко — каза Гавира. — Осем дни.
Мачука кимна бавно.
— Знаеш ли, Панчо, любопитен съм да видя как ще уредиш това. Бордът наистина иска главата ти. — Той лукаво се усмихна. — Но ако я отървеш, моите поздравления.
Мачука отиде да поздрави някакви познати и Гавира остана сам до картината на Леал. Отпуснат дребен човек, с лакирана коса и двойна брадичка, която изглеждаше като продължение на бузите му, застана наблизо. Веднага щом срещна очите на Гавира, той се приближи и каза:
— Името ми е Онорато Бонафе, от списание „Q&S“. — Той протегна ръка. — Може ли да поговорим?
Гавира пренебрегна протегнатата ръка, намръщен, чудейки се кой е пуснал вътре този човек.
— Ще ви отнема само минута.
— Обадете се на секретарката ми — каза студено банкерът и му обърна гръб.
За негова изненада Бонафе го последва. Едновременно раболепен и самодоволен, мъжът хапеше устни и гледаше към Гавира с ъгъла на окото си. Противна личност, каза си Гавира и най-после спря.
— Пиша статия — каза Бонафе — за църквата, от която толкова се интересувате.
— Какво имате предвид?
Бонафе вдигна тлъстата си рка.
— Е — каза той с дразнеща усмивка, — ако сметнем, че банка „Картухано“ е страната, която иска разрушаването на „Богородица със сълзите“, мисля, че един разговор или изявление ще бъде… Нали разбирате?