Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
Двамата братовчеди си стиснаха ръцете, потупаха се по рамото и весело се пошегуваха по повод мъжествеността си. Софи направо се смрази в очакване Райдър най-сетне да погледне към красавицата, застанала до Тони. Сякаш очакваше той направо да падне в прекрасните нозе на прословутата красавица Мелисанда. Но той не го направи.
Само й се усмихна, съвсем по светски безлично и й каза:
— Добре дошла в Чедуик Хауз, братовчедке. Казах на Тони да стои настрана, иначе ще го впрегна в работа.
— Е, не съм чак такъв мързеливец, де! — отвърна Тони. — Имаш на заповедите си двама доброволни роби.
— До другата седмица няма да заминем за Лондон — рече Мелисанда, огледа се и потръпна. — Тони настоява дотогава да ви помагаме. Но, както виждам, всичко е доста по-лошо, отколкото си го представях. Никога досега не съм и докосвала прах и си мисля, че е отвратително да си напълни човек ноктите с мръсотия.
Естествена е, помисли си Софи, красива до болка и напълно естествена. И сви юмруци, понеже докато почистваше решетката на камината, ноктите й съвсем почерняха.
— Няма да ви позволя да се докоснете до нищо — каза тя на Мелисанда, — поне не в това облекло. — Софи въпросително погледна мъжа си, но Райдър само отмести очи към Тони, който пък се усмихна на жена си и й каза:
— И ти си се потила от работа. Да, точно така — спомням си как веднъж в парка на Нортклиф — нали си спомняш, скъпа? — При онази статуя на Венера, която се опитва да прикрие гръдта си с дребничката си длан — как ти наистина доста се поизцапа, но изобщо не ти пукаше, така ли беше?
Мелисанда го тупна с юмруче по рамото.
— О, някои неща са си все същите — вметна Райдър и поклати глава. — Но пък други неща се променят дотолкова, че бедният смъртен губи ума и дума.
— Е — отвърна Тони, — това е състояние, което скъпата ми съпруга все още не е успяла да постигне. Но все повече се приближава към него.
Мелисанда каза с учудване:
— Но ти, изглежда, си хубава, Софи, нищо че носиш това ужасно нещо на главата си и че роклята ти е повече от ужасна. Е, не си красавица, но… Всичко това е много странно, знаеш ли — просто не мога да разбера.
Софи примигна.
— Е, предпочитанията на мъжа не могат да бъдат обяснени — весело се намеси Райдър. — Това, смея да кажа, е един от недостатъците на мъжкия ми характер. — И пошушна на жена си: — Иска да каже, че изобщо не може да разбере как аз, който по мнението на всички съм такъв страхотен мъж, съм могъл да предпочета теб пред нея.
— Аа, сега вече я разбирам как се чувства — отвърна Софи и се засмя. — А вие сте толкова красива.
— Да, знам. Но Тони предпочита да не обръщам внимание на такива комплименти и да ги приемам като нещо нетрайно, като снежинките например, както казва той. Вярвам, че това е точният израз. Но съвсем не се съмнявам, че вашият комплимент е напълно искрен и че в крайна сметка, тъй като не сте джентълмен, мога да го приема с благодарност. Не си ли съгласен, Тони?
Тони Периш, виконт Ратмор, каза напълно сериозно:
— Логиката ти, любов моя, е непоклатима. — И се обърна към Райдър: — Добре, а сега казвай какво да правим. Между другото, довел съм ви помощници — шестима мъже и четири жени.
На Софи направо й се дощя да прегърне новия си братовчед. Още помощници! Благословено да е милостивото му сърце! Тя пленително му се усмихна, от което той вирна глава и замислено рече:
— Даа. Да, Райдър, май те разбирам.
След четири дни Чедуик Хауз беше съвършено чиста и съвсем празна, като се изключи голямото легло в салона и мебелите в крилото на прислугата. Мисис Смитърз направо кудкудякаше от удоволствие и не преставаше да се тъпче като някой хамстер. Радваше се, че господарят се е прибрал да живее в дома си и проклинаше измамника Ален Дюбюс.
А Ален Дюбюс бе заловен в някаква кръчма в Бристъл, с джобове, пълни с парите от продажбата на мебелите от Чедуик Хауз, броени часове преди да отплува за Америка. У него бяха и парите, които бе иззел от всички селяни арендатори. Пръв го видял чичо Албърт Шербрук, а леля Милдрид изкрещяла подир него и предложила на група млади нехранимайковци цели три гвинеи, ако повалят тоя хулиган на земята и го задържат.