Приключенията на Оливър Туист
- Автор: Диккенс Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на Оливър Туист». Краткое содержание книги:
— Ами не си ли залавял крадци и не си ли се заемал да разпознаваш някакви разбойници? — продължи докторът.
— Нито един сър — отвърна с голяма тържественост Джайлс.
— Жалко, че чувам подобно нещо — каза докторът, — тъй като ти вършиш тези неща превъзходно. Ами как е Бритлс, моля?
— Момчето е много добре, господине — каза мистър Джайлс, като възприе обичайния си покровителствен тон, — и изпраща своите почитания.
— Много добре — каза докторът. — И като те виждам сега, аз си спомням, че в деня, когато тъй бързо ме повикаха тук по молба на добрата ти господарка, аз изпълних едно малко поръчение в твоя полза. Ела, ако обичаш, за малко тук в ъгъла.
Мистър Джайлс отиде в ъгъла малко учудено и твърде важно, тъй като имаше честта да разговаря там няколко минути шепнешком с доктора. Сетне направи множество поклони и се оттегли с необичайно величествени стъпки. Темата на този разговор не се разкри в приемната, но кухнята бързо получи осветления относно него, тъй като мистър Джайлс се запъти право натам и като си поръча чаша бира, заяви с внушителен вид, който беше крайно ефектен, че, вземайки предвид смелото му държане в деня на направения опит за обир, господарката е благоволила да вложи в местната банка сумата от двадесет и пет фунта стерлинги на лично негова сметка. Като чуха това, двете прислужнички вдигнаха очи и ръце и изказаха предположението, че отсега нататък мистър Джайлс ще се възгордее много. Но той задърпа нагръдника си и каза: „Не, не“ — след което прибави, в случай, че го забележат да се държи високомерно с подчинените, — че ще им бъде много благодарен, ако му го кажат. После направи много други забележки, които също отлично свидетелстваха за скромността му. Те също се приеха благосклонно и одобрително и се отличаваха с тази оригиналност и уместност, които са обикновено характерни за забележките на великите хора.
Остатъкът от вечерта горе премина весело, тъй като докторът беше в много добро настроение. А що се отнася до Хари Мейли, колкото и изморен и замислен да бе отначало, той съвсем не бе безчувствен към хумора на достойния доктор, който той прояви в множество шеги и професионални възпоминания, както и в цял ред смешки. Те се сториха на Оливър най-веселите, които някога е слушал, и го караха да се смее от все сърце, за най-голямо задоволство на доктора. Той се смееше сам на себе си, което принуждаваше и Хари да се смее почти тъй сърдечно като него. Така те прекараха толкова весело, колкото можеше да се очаква при съществуващите обстоятелства. Беше доста късно, когато с леки и изпълнени с благодарност сърца се оттеглиха за почивка, от която тъй много се нуждаеха след напрежението и тревогите, преживени напоследък.
Следното утро Оливър стана бодър и се отдаде на обичайните си занимания с такава надежда и радост, каквито не бе изпитвал от много дни. Той отново окачи кафезите, за да могат птичките да пеят на старите си места. Отново набра най-благоуханните диви цветя, които можеха да се намерят, за да зарадват Роза с красотата си. Меланхолията, която, както изглеждаше на печалните очи на момчето, обгръщаше всичко наоколо, се разпръсна като по чудо. Сега росата сякаш блестеше по-силно върху зелените листа, вятърът прошумяваше през тях с по-сладостно шумолене и самото небе изглеждаше дори по-синьо и по-светло. Такова е влиянието, което състоянието на мисълта ни оказва върху външния вид на околните предмети. Хората, които се взират в природата и в своите ближни и казват, че всичко е черно и мрачно, са прави, но печалните краски са отражение на собствените им затъмнени от жлъч очи и сърца. Истинските цветове са нежни и се нуждаят от по-ясен поглед.
Достойно е да се отбележи как Оливър не пропусна да обърне внимание на обстоятелството, че в сутрешните си скитания сега той не бе самичък. След първото утро, когато го срещна да се връща в къщи натоварен, Хари Мейли бе обхванат от такава страст за цветя и прояви такъв вкус към тяхното нареждане, че в това отношение младият му приятел остана много назад. Но ако в тази насока Оливър бе изпреварен, той пък знаеше къде се намират най-хубавите растения и утро след утро те се скитаха заедно по полето и донасяха в къщи прекрасни букети. Прозорецът на младото момиче, което бързо оздравяваше, стоеше сега отворен, тъй като тя обичаше да усеща полъха на благоуханния летен въздух, който я ободряваше със свежестта си.
Не можеше да се каже, че времето течеше бавно за Оливър, при все че младата девойка още не бе напуснала стаята си и затова сега нямаше вечерни разходки освен само от време на време, когато излизаше с мисис Мейли. С удвоено усърдие той се залови за уроците с белокосия старец и работеше с такова прилежание, че бързият му напредък изненада дори самия него. Веднъж, когато бе зает с тези занимания, му се случи едно съвсем неочаквано премеждие, което много го смая и потресе.