Приключенията на Оливър Туист
- Автор: Диккенс Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на Оливър Туист». Краткое содержание книги:
— В каква посока побягна? — запита го той, като грабна тежката сопа, сложена в един ъгъл.
— Нататък — отвърна Оливър, като сочеше направлението, в което човекът се бе отдалечил. — Изчезнаха само за един миг.
— Тогава трябва да са в канавката! — каза Хари. — Последвайте ме! И вървете колкото може по-близо до мене. — Като каза това, той прескочи оградата от жив плет и се впусна да бяга с такава бързина, че за останалите бе извънредно трудно да го следват отблизо.
Джайлс го последва, доколкото имаше сили, последва го и Оливър. А след една-две минути мистър Лосбърн, който бе излязъл на разходка и току-що се бе върнал, се прекатури през оградата зад тях и като се изправи на крака с по-голяма ловкост, отколкото можеше да се предполага у него, побягна в същата посока с голяма бързина и през всичкото време крещеше с все сила и искаше да узнае какво се бе случило.
Четиримата продължаваха да тичат, като не се спираха нито за миг да си отдъхнат, докато водачът им, който свърна в тази част на нивата, където му бе посочил Оливър, започна да претърсва усърдно канавката и съседния храсталак. Това даде възможност на останалата част от дружината да го настигне. Оливър разправи на мистър Лосбърн обстоятелствата, които бяха станали причина за това стремително преследване.
Търсенето се оказа напразно. Не се виждаха дори пресни следи от стъпки. Сега те стояха на върха на могилката, откъдето се откриваше изглед към просторните ниви на протежение от три или четири мили. В падинката наляво се виждаше селото, но за да стигнат там, след като поемат пътя, който Оливър бе посочил, двамата мъже трябваше да са направили кръг по откритото пространство, което бе невъзможно да сторят за толкова кратко време. Гъста гора заобикаляше ливадите от другата страна, но и там те не биха могли да се скрият по същата причина.
— Трябва да е било сън, Оливър — каза Хари Мейли.
— О, не, в никакъв случай, сър — отвърна Оливър, потръпвайки дори само при спомена за физиономията на стария негодник. — Видях ги и двамата така ясно, както виждам сега и вас.
— Кой беше другият? — запитаха Хари и докторът едновременно.
— Съвсем същият, за когото ви бях разправял и който така внезапно се бе появил пред мене в хана — каза Оливър. — И двамата бяхме вперили очи един в друг, мога да се закълна, че е той когато и да го видя.
— И те поеха нататък, сигурен ли си? — запита Хари.
— Толкова сигурен, колкото и в това, че двамата мъже бяха на прозореца — отвърна Оливър, като посочи към живия плет, отделящ градината на вилата от ливадата. — Високият мъж го прескочи точно там, а евреинът изтича няколко крачки надясно и пропълзя през онази пролука.
Хари и докторът наблюдаваха напрегнато Оливъровото лице, докато той говореше, и като се поглеждаха един други, види се, останаха доволни от точността на Оливъровия разказ. И все пак никъде не се виждаха следи, които да показват, че двама души бежешком са преминали през това място. Тревата беше висока, но тя никъде не бе изтъпкана освен там, където собствените им нозе я бяха прегазили. По краищата на ямите имаше влажна глина, но никъде не можеха да се различат отпечатъци от мъжки обувки, нито пък най-малкият белег, който да показва, че по земята наоколо някой е стъпвал от няколко часа насам.
— Много чудно! — каза Хари.
— Чудно! — повтори като ехо докторът. — Дори самите Бледърс и Дъф не биха могли да разберат нищо от тази работа.
Въпреки очевидната безполезност на претърсването те не го изоставиха, докато настъпващата нощ не сложи край на всяко по-нататъшно преследване, а дори и тогава го изоставиха неохотно. Изпратиха Джайлс във всички кръчми на селото, като го снабдиха с възможното най-точно описание на външността и облеклото на непознатите, което Оливър би могъл да даде. От двамата евреинът поне бе достатъчно забележителен, така че лесно биха могли да го запомнят, ако някой го види да пие или да се мотае насам-натам. Но Джайлс се върна без никакво известие, което да разпръсне или изясни мистерията.
На следния ден предприеха ново търсене и подновиха издирванията, обаче без никакъв резултат. На другата сутрин Оливър и мистър Мейли се отправиха на пазар в града с надежда да видят или чуят нещо относно двамата мъже, но и този опит остана безрезултатен. След няколко дни работата взе да се забравя, както се случва с повечето подобни истории, когато удивлението, неполучаващо нова храна, угасва от само себе си.
Междувременно Роза оздравяваше бързо. Тя бе напуснала стаята си и можеше вече да излиза навън. Като се присъедини отново към семейството, тя внесе радост в сърцата на всички.
Но макар и тази щастлива промяна да имаше очебийно влияние върху малкия кръжок, макар весели гласове и бодър смях да се чуваха отново във вилата, понякога у някой от тях се появяваше необичайна напрегнатост, дори и у самата Роза — нещо, което Оливър не можеше да не забележи. Мисис Мейли и синът й често се уединяваха за дълго време и неведнъж Роза се появяваше със следи от сълзи по лицето си. След като мистър Лосбърн определи деня за завръщането си в Чертзи, тези признаци се засилиха и вече беше съвсем ясно, че става нещо, което нарушава спокойствието на младата девойка и на още някой.