Приключенията на Оливър Туист

— Ако чувствата ти съвпадат със съзнанието за дълга ти — започна Хари.

— Не, не съвпадат — каза Роза, силно поруменяла.

— Тогава ти споделяш любовта ми? — довърши мисълта си Хари. — Кажи само това; скъпа Роза, кажи само това и смекчи горчивината на това жестоко разочарование!

— Ако мога да го сторя, без да причиня голяма злина на този, когото обичам — възрази Роза, — тогава бих могла.

— Би могла да приемеш това предложение съвсем иначе, така ли? — каза Хари. — Поне това не скривай от мене, Роза.

— Да, бих могла — каза Роза. — Чакай! — прибави тя и издърпа ръката си. — Защо да продължаваме този болезнен разговор. Той ми причинява такава мъка, и все пак ми носи такова трайно щастие, тъй като за мене действително ще е щастие да зная, че някога съм заемала в сърцето ти мястото, което сега си ми определил там, и всеки успех, който постигнеш в живота, ще ме въоръжава с нова смелост и твърдост. Сбогом, Хари! Така както се срещнахме днес, вече никога няма да се срещаме. Но при по-други отношения от тези, които можаха да се установят помежду ни след настоящия разговор, ние бихме могли да бъдем дълго и щастливо свързани един с друг. И нека всяка добрина, която молитвите на едно вярно и предано сърце могат да измолят от източника на всяка искреност и откровеност, да ти принесе радост и благоденствие!

— Още една дума, Роза — каза Хари. — Кажи ми основанията си. Нека ги чуя от твоите собствени уста!

— Пред тебе се разкрива блестящо бъдеще — отговори му твърдо Роза. — Чакат те всички почести, които големите способности и връзките с влиятелни лица могат да помогнат на човека в обществения живот. Но тези влиятелни близки са горди и аз не мога да общувам с хора, които ще презират майката, която ми е дала живот, нито пък съм в състояние да донеса безчестие и унижение на сина на онази, която с такава добрина зае мястото на тази майка. С една дума — продължи младата девойка и се извърна настрани, тъй като моментната й твърдост я напусна, — върху името ми има петно, което светът ще стовари върху главите на невинните. Аз няма да го оставя да тежи върху други и нека упрекът падне само върху мене.

— Само още една дума, Роза. Скъпа моя Роза, само една думичка! — възкликна Хари и се изправи пред нея. — Ако аз бях… не бях такъв щастливец, както се казва в света, ако ми бе съдено да водя мирен и невзрачен живот — ако бях беден, болен, безпомощен, — ти и тогава ли би ми отказала, или пък скрупулите ти идват само от вероятността да стана богат и уважаван?

— Не настоявай да ти отговарям — отвърна Роза. — Този въпрос не е изниквал и няма никога да изникне. Несправедливо и дори жестоко е да ми го задаваш.

— Ако отговорът ти би бил такъв, за какъвто почти се надявам, то той ще осветява с лъч на щастие самотния ми път. Не ще направиш малко за този, който те обича повече от всичко, ако изречеш няколко кратки думи. О, Роза, в името на горещата ми и трайна обич, в името на всичко, което съм изстрадал за теб, и на всичко, на което ме обричаш, отговори ми само на този въпрос!

— Е добре, ако съдбата ти бе иначе предопределена, ако ме надвишаваше само мъничко, а не толкова много, ако можех да ти бъда помощ и утеха в някое тихо и уединено кътче, а не петно и пречка сред честолюбиви и знатни хора, тогава щях да ти спестя това страдание. Сега имам основание да бъда много, много щастлива, но тогава, Хари признавам, че бих била още по-щастлива.

Ярки възпоминания на отдавнашни надежди, лелеяни в миналото, когато бе още момиче, възкръснаха в Розиното съзнание, докато правеше това признание. Но те донесоха със себе си и сълзи, както правят това винаги старите надежди, когато се възвърнат увехнали. Плачът я облекчи.

— Не мога да се боря с тази слабост, но тя още повече укрепва решението ми — каза Роза, протягайки ръка. — Сега вече наистина трябва да те оставя.

— Искам едно обещание — каза Хари. — Веднъж, само още веднъж — да кажем след една година, а може и много по-скоро, — нека пак да ти заговоря по този въпрос за последен път.

— Но не и да ме принуждаваш да променя справедливото си решение — отвърна Роза с тъжна усмивка, — то ще бъде безполезно.

— Не за това — каза Хари, — за да те чуя да го повториш, ако желаеш да го повториш за последен път! Ще сложа пред нозете ти, каквото и положение и състояние да имам, а ако ти все още продължаваш да се придържаш към това си намерение, няма да се опитвам нито с думи, нито с действия да го променя.

— Тогава, нека бъде тъй — съгласи се Роза. — То ще е само още една болка повече и може би дотогава ще бъда в състояние да я понеса с по-голяма твърдост.

Тя отново протегна ръка. Но младият човек я привлече в прегръдките си и като сложи целувка на красивото й чело, излезе бързо от стаята.