Приключенията на Оливър Туист
- Автор: Диккенс Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на Оливър Туист». Краткое содержание книги:
— Аз мисля, мое дете — отвърна мисис Мейли, като сложи ръка — на рамото му, — че младостта има много великодушни пориви, които не траят дълго и че между тях съществуват някои, които, след като бъдат задоволени, стават още по-бързопреходни. И най-много, мисля — продължи тя, като спря очи върху лицето му, — че ако един възторжен, буен и амбициозен мъж се ожени за жена, върху чието име има петно, макар и вината съвсем да не е нейна, но, за което жестоките и коравосърдечни хора могат да я обвинят, да хвърлят кал в неговото лице и в лицето на децата му, такъв един мъж, колкото великодушен и благороден да е, все пак може един ден да се разкайва за връзката, която е сключил в ранната си младост. А и жената ще изпитва болка, когато разбере това.
— Майко — каза нетърпеливо младежът, — такъв човек би бил себелюбив звяр, недостоен за името мъж, както и за жената, която описваш.
— Сега мислиш така, Хари — отвърна майка му.
— Винаги ще мисля така! — каза младият човек. — Нравствената мъка, която изживях през последните два дни, изтръгва от гърдите ми признанието за любовта, която не е от вчера, нито пък е възникнала вследствие някакво лекомислие. Сърцето ми е отдадено с всичката си сила на милата и нежна Роза. Всичките ми мисли, всичките ми стремежи и надежди в живота са свързани с нея. И ако ти ми се противопоставиш в това най-важно за мене нещо, то значи, че вземаш в ръцете си спокойствието и щастието ми и ги захвърляш на вятъра. Помисли повече върху това, мамо, и не пренебрегвай щастието ми, което, изглежда, не считаш за толкова съществено.
— Хари — каза мисис Мейли, — тъкмо защото много мисля за горещите и чувствителни сърца, затова искам да ги пощадя от нараняване. Но засега приказвахме достатъчно, дори предостатъчно по този въпрос.
— Нека тогава предоставим всичко на Роза — заяви Хари. — Ти няма да наложиш тези твои сурови възгледи, за да ми попречиш, нали?
— Няма да го сторя — обеща мисис Мейли, — обаче бих желала да поразмислиш дали…
— Всичко съм размислил! — нетърпеливо отвърна Хари. — Да, мамо, размишлявам от няколко години насам. Размишлявал съм още откакто станах годен да размишлявам сериозно. Чувствата ми остават непроменени и такива ще бъдат винаги. Тогава защо трябва да се измъчвам, като ги подтискам? Би ли сторило това някакво добро? Не! Преди да напусна това място, Роза ще изслуша признанието ми!
— Да, нека го изслуша! — каза мисис Мейли.
— Има нещо в тона ти, което едва ли не ми казва, че тя ще приеме студено думите ми, мамо — каза младият човек.
— Не студено — възрази старата дама, — съвсем не.
— Тогава как? — настоя младежът. — Да не би да е отдала сърцето си другиму?
— О не нищо подобно — отвърна майка му. — Ако не се лъжа, тя е отдала чувствата си само на тебе. Но ето какво ще ти кажа — подхвана отново старата дама, като спря сина си, който се готвеше да заговори. — Преди да заложиш всичко на тази карта, преди да се оставиш да те увлече надеждата, скъпо мое дете, размисли малко за по-раншния живот на Роза, разсъди какво въздействие може да има върху решението й съзнанието за съмнителния й произход, още повече като имаш предвид колко ни е предана тя, колко благородна е душата й и каква пожертвователност проявява за всяко нещо, било то по-значително или по-дребно.
— Какво искаш да кажеш?
— Предоставям на тебе да го откриеш — отвърна мисис Мейли. — Трябва да се върна при нея. Да те благослови бог!
— Нали ще се видим пак тази вечер? — развълнувано запита младият човек.
— По-късно — отвърна старата дама, — когато напусна леглото на Роза.
— Ще й кажеш, че съм тук, нали? — каза Хари.
— Разбира се — отвърна мисис Мейли.
— Разправи й как съм се тревожил, как съм страдал и как жадувам да я видя. Няма да ми откажеш да сториш това, нали, мамо?
— Всичко ще й кажа — обеща старата дама. И като стисна с обич ръката на сина си, тя излезе забързано от стаята.
Докато траеше този разговор, мистър Лосбърн и Оливър стояха в другия край на стаята. Докторът подаде сега ръка на Хари Мейли и двамата мъже си размениха сърдечни приветствия. Тогава в отговор на многобройните въпроси от страна на младия си приятел докторът описа подробно състоянието на болната. Думите му бяха окуражителни, ободряващи и подкрепяха напълно събудените от Оливър надежди. Мистър Джайлс, който даваше вид, че се занимава с багажа, слушаше всичко, наострил уши.
— Застрелял ли си нещо по-особено напоследък, Джайлс? — запита го Лосбърн, след като свърши.
— Нищо особено, сър — отвърна Джайлс, поруменял до корена на косите си.