Приключенията на Оливър Туист
- Автор: Диккенс Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на Оливър Туист». Краткое содержание книги:
— Ти ли си, Джайлс? — провикна се Оливър и изтича до вратичката на файтона.
Джайлс отново извади напред нощната си шапка и се готвеше да отговори, когато бе дръпнат назад от млад джентълмен, седнал в другия край на каретата, който нетърпеливо запита за новини.
— Само с една дума — извика младият господин, — по-добре или по-зле?
— По-добре, много по-добре! — отвърна бързо Оливър.
— Слава боту! — възкликна господинът. — Сигурен ли си?
— Напълно сигурен, сър — отвърна Оливър. — Промяната настъпи едва преди няколко часа и мистър Лосбърн казва, че всяка опасност е преминала.
Младият джентълмен не каза нищо друго, само отвори вратичката, скочи и като хвана бързо Оливър за ръката, поведе го настрана.
— Наистина ли си положителен в това, което казваш? Няма никаква възможност да грешиш, нали, мое момче? — запита с разтреперен глас младежът. — Не ме залъгвай с надежди, които няма да се осъществят.
— За нищо на света не бих сторил това, сър — отвърна Оливър. — Трябва да ми вярвате. Думите на мистър Лосбърн бяха, че тя ще живее да ни радва още дълги години. Самичък го чух да казва това.
Сълзи се появиха в Оливъровите очи, когато си спомни за сцената, която беше началото на толкова щастие. Господинът си обърна лицето и остана безмълвен няколко минути.
На Оливър се стори, че го чу да въздиша повече от веднъж, но се боеше да го прекъсне с някоя нова забележка — той добре можеше да си представи чувствата му — и затова стоеше настрана, преструвайки се, че се занимава с букета си.
В това време мистър Джайлс, с нощната си шапка на глава, седеше на стъпалата на каретата, подпрял лакти на колене, и бършеше очите си със синя памучна носна кърпа, нашарена с бели точки. Че честният човечец не се преструваше във вълнението си, бе красноречиво доказано от силно зачервените му очи, с които погледна младия човек, когато последният се обърна към него и го заговори:
— Мисля, че ще е по-добре да отидеш при майка ми с каретата, Джайлс — каза той, — а аз предпочитам да отида там пеш, като вървя бавно, за да спечеля малко време, преди да я видя — каза той. — Можеш да кажеш, че пристигам.
— Моля за извинение, мистър Хари — каза Джайлс, като още веднъж изтри лицето си с кърпата, — но ако помолите момчето на кочияша да съобщи това, ще ви бъда много задължен. Не е редно да ме видят прислужничките в това състояние, сър. Иначе няма да имам вече никакъв авторитет пред тях.
— Добре — съгласи се Хари Мейли усмихнато. — Можеш да сториш това, ако желаеш. Остави го да продължи с багажа, а ти остани с нас. Само че най-напред замени тази нощна шапка с нещо по-подходящо, тъй като в противен случай ще ни вземат за луди.
След като напомниха по този начин на мистър Джайлс за неподходящия му костюм, той дръпна нощната си шапка и я скри в джоба си, а с тържествен и тежък вид сложи вместо нея друга, която извади от каретата. После каретата тръгна напред, а Джайлс, мистър Мейли и Оливър я последваха бавно.
Докато вървяха така, Оливър поглеждаше от време на време новодошлия с голям интерес и любопитство. Той изглеждаше около двадесет и пет годишен и имаше среден ръст. Лицето му бе хубаво и откровено, а държането му непринудено и покоряващо. Въпреки разликата във възрастта той така много приличаше на старата дама, че Оливър веднага би определил връзката им, дори и той да не бе заговорил за нея като за своя майка.
Мисис Мейли чакаше с нетърпение да посрещне сина си. Когато се видяха, и двамата изпитаха голямо вълнение.
— Мамо! — пошепна младият човек. — Защо не ми писа по-рано?
Писах ти — отвърна мисис Мейли, — обаче, след като поразмислих, реших да задържа писмото, докато чуя мнението на доктор Лосбърн.
— Но защо — каза младият човек, — защо трябваше да рискуваш онова, което почти се случи? Ако Роза бе … не мога да изрека сега тази дума — ако болестта бе свършила иначе, ти никога не би си простила! А аз никога вече нямаше да изпитам щастие!
— Ако това се бе случило, Хари — каза мисис Мейли, — боя се, че щастието и без туй щеше да бъде разрушено, така че един ден по-рано или по-късно, не би имало никаква разлика.
— О, майко, ти можеш най-добре да ме разбереш!
— Зная, че тя заслужава най-преданата и най-чистата любов, която сърцето може да даде — каза мисис Мейли. — Зная, че на нейната нежност и преданост трябва да се отвърне с дълбоки и трайни чувства. Ако не усещах това и ако не знаех, че една промяна в държането на човек, когото тя обича, би наранила сърцето й, моят дълг нямаше да бъде толкова тежък, нито пък в гърдите ми щеше да се разгаря такава борба.
— Това е жестоко към мене, мамо — каза Хари. — Ти все още ли си мислиш, че съм някое момче, което не познава сърцето си, и мога да греша в поривите на душата си?