![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Но какво в тази вселена подлежи на усъвършенстване? Със сигурност не материята, която е тленна и накрая дори най-великите неща се превръщат в бледо сияещо топлинно излъчване. Организмите на всички индивиди стареят и умират. Някои спомени могат да се записват, но истинското усъвършенстване спира дотук.
Даже космосът, който възприемаме със сетивата си, изглежда, е обречен на топлинна смърт и хаос.
Единствено видовете като че ли се усъвършенстват с времето. Първо сляпата еволюция подготвя пътя на безброй светове, като пресява и изпробва мириади животински видове, докато накрая се появят безценните предразумни форми. Тогава те навлизат в благословения цикъл на осиновяване и ъплифтиране, получавайки напътствия от онези, които са се развили по-рано.
Дотук проповядваният от Прародителите път бил добър и мъдър. Световете били пазени и почитани. Потенциалът се съхранявал и мъдростта се предавала чрез безкрайния цикъл на живота.
А когато по-старите видове научат всичко възможно и постигнат върховна прозорливост и проницателност? Тогава идва ред да се заемат със самоусъвършенстване и да се оттеглят от звездните пътища, за да потърсят расово просветление в любящата Прегръдка на вълните.
Говори се, че този път, водещ към уютния скут на гравитацията, извървели самите Прародители и сега очаквали да приветстват всеки нов род, постигнал върховна трансцендентност.
Скианото сключи завършващите си със смукала ръце и се наведе към присъстващите.
— Но това ли е единственият път към съвършенството? Тази насочена към вида представа за спасението изглежда студена и далечна, особено в наши дни, когато може би ни остава съвсем малко време. Толкова малко, че по-младите раси няма да успеят да се усъвършенстват по стария начин.
А и къде е мястото на индивида? Наистина, съществува удовлетворението да знаеш, че пълноценно си изживял живота си, за да помогнеш следващото поколение да е малко по-добро от твоето и така да приближиш потомците си към заветната цел. Но в този живот няма ли да има награда за добрите, честните и всеотдайните?
Отделната личност не е ли способна да постигне трансцендентност?
Всъщност, приятели мои, аз съм тук, за да ви кажа, че има награда! Тя идва от най-невероятното място. Странен малък свят, на който вълкони са постигнали разум след дълга и тежка битка на самоъплифтиране. И единствено песните на китовете са можели да ги утешават в мрачната им самота.
Песните… и обещанието, дадено им от единствения истински Бог.
Ужасно и красиво обещание. Обещание, което малкият свят, наречен Земя, скоро ще изпълни, като страда заради всичките ни грехове. Да, заради всяко едно разумно същество.
Обещание за спасение и вечен живот.
След като остави и последния пакет камери, Хари трябваше да убие времето до завръщането си, затова отново продължи след нарушителите.
И трите кораба се бяха движили плътно до Пътя… разумно решение, тъй като обикновените съдове не бяха предназначени за Е-пространството. По този начин винаги имаха възможност да се върнат обратно в реалната вселена, ако нещо в това царство на мемите се объркаше.
Разбира се, „завръщането“ на Пътя също криеше опасности. Например, наистина можеше да стигнеш до някоя от Петте галактики и всичките ти атоми да са точно на мястото си в сравнение със съседните… само че раздалечени на метри, вместо на ангстрьоми3 един от друг, превръщайки тялото ти в звезда с вакуумна плътност.
Даже корабът и екипажът да запазеха физическата си форма, можеше да се озовеш някъде в космоса, далеч от сигнални фарове или точки на прехвърляне, все едно си попаднал на самотен остров.
Корабът на Хари обаче беше издръжлив, гъвкав и далеч по-сигурен за този ужасен начин на пътуване. Построен специално за Е-пространството — и пилотиран от опитен жив наблюдател, — той можеше да открие входни и изходни точки, много по-сигурни от Пътя.
От трите съда, които преследваше, най-много го безпокоеше машинното същество, което почти го караше да изпитва състрадание.
„Машината наистина е уязвима тук. Бедният механоорганизъм трябва да напипва пътя си почти слепешком.“
Любопитен да види какво е принудило съществото да навлезе в Е-пространството, Хари увеличи скоростта. Скоро започна да регистрира следи от дигитален разум, сигурен признак, че някъде отвъд мъглата съвсем открито функционират мощни компютри.
„Все едно да вика на всички хищни меми наоколо: «Ю-хуу! Зверчета! Елате ме изяжте!»“
Хари впери поглед в мрака и успя да различи фантастично отвесна сивкавобяла скала, покрита със симетрични червеникави петна. Внезапното препятствие се издигаше вертикално нагоре и изчезваше в мъглата на няколко метра… или километра. Сияещата тръба на Пътя като че ли се насочваше право към него!
3
Единица мярка за разстояние, равна на една десетмилионна от милиметъра. — Б.пр.