Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
Този и много други нейни образи, събирани през годините, се явяваха на Флорентино Ариса внезапно, когато им хрумнеше, и пак така изчезваха, оставяйки в сърцето му да вършее мъката. Но именно те изпълваха петолинието на живота му, защото той опознаваше жестокостта на времето не на собствен гръб, а в неуловимите промени у Фермина Даса всеки път като я видеше.
Една вечер влезе в хана на дон Санчо, луксозен ресторант в колониален стил, и седна по привичка в най-уединеното кътче, за да изяде сам скромната си като за птиченце вечеря. Внезапно видя Фермина Даса в голямото огледало в дъното — седеше на масата заедно с мъжа си и още две двойки и под такъв ъгъл, че той можеше да вижда отражението й в целия му блясък. Държеше се непринудено, като водеше разговора с изящество и смях, който избухваше като фойерверки, а красотата й беше още по-лъчиста под огромните кристални полилеи: Алиса отново бе минала през огледалото.
Флорентино Ариса я наблюдаваше до насита, със затаен дъх, гледаше я как се храни, как едва привкусва виното, как се шегува с четвъртия от рода дон Санчо, изживя заедно с нея един миг от живота й и от самотната си маса повече от час се разхождаше невидим в запретеното за него убежище на личния й свят. После изпи още четири чаши кафе, за да минава времето, докато я видя да си тръгва заедно с цялата група. Минаха толкова близо, че той различи нейния мирис сред полъха от парфюми на останалите в компанията й.
От тази вечер и в продължение на цяла година Флорентино Ариса упорито преследваше собственика на хана, като му предлагаше каквото пожелае — в пари или в услуги и въобще в каквото най-много е мечтал през живота си, — само и само да му продаде огледалото. Не беше лесно, защото дон Санчо вярваше на легендата, че разкошната му рамка, изработена от виенски резбари, била близнак на рамка, принадлежала на Мария-Антоанета, но безследно изчезнала: две уникални скъпоценности. Когато той най-сетне отстъпи, Флорентино Ариса закачи огледалото в салона на къщата си не заради съвършената рамка, а заради вътрешното пространство, което бе заемано цели два часа от любимия образ.
Почти винаги като срещнеше Фермина Даса, тя беше под ръка със съпруга си, двамата в пълна хармония се движеха сред свой собствен вътрешен мир с удивителната съгласуваност на сиамци, която се нарушаваше само когато го поздравяваха. Доктор Хувенал Урбино наистина му стискаше ръка с топло чувство, а понякога дори си позволяваше да го потупа по гърба. Тя обаче го бе осъдила на безличния режим на официалностите и никога и с най-малък жест не му позволи да заподозре, че го помни от моминските си години. Живееха в два различни свята, но докато той полагаше всякакви усилия, за да намали дистанцията, тя непрестанно я увеличаваше. Чак след много години той дръзна да помисли, че нейното безразличие бе само броня срещу страха. Тази мисъл го осени внезапно при кръщаването на първия речен параход, построен в местната корабостроителница, което беше и първият официален случай, когато Флорентино Ариса представи чичо си Леон XII като първи заместник-председател на КРК Това съвпадение придаде на акта особена тържественост и присъствуваше всеки, който имаше някакво значение в живота на града.
Флорентино Ариса приемаше поканените в главния салон на кораба, още с мирис на прясна боя и разтопен катран, когато откъм кея избухна гръм от ръкопляскания и духовият оркестър веднага подхвана победен марш. Трябваше да овладее потръпването си, старо почти колкото самия него, като види прекрасната жена на своите мечти под ръка със съпруга си, блестяща в своята зрелост, да преминава като кралица от други времена сред почетната гвардия в парадни униформи, под буря от серпентини и свежи цветя, които й хвърляха от прозорците. И двамата отвръщаха с ръка на овациите, по тя бе толкова ослепителна, че изглеждаше сама сред тълпата — облечена цялата в кралско златно — от обувките с високи токчета и лисичите опашки на шията до шапката е форма на камбана.
Флорентино Ариса ги посрещна на мостика заедно с областните власти сред грохота от музика, ракети и трикратното избучаване на корабната сирена, което забули кея в пара. Хувенал Урбино поздрави редицата посрещани с присъщата си непринуденост, която оставяше у всекиго впечатлението, че той храни особено добри чувства лично към него: първо капитана на кораба в парадна униформа, после архиепископа, после губернатора и съпругата му, кмета и неговата жена, след това началника на военния гарнизон — андинец, отскоро пристигнал в града. Редом до официалните лица бе застанал Флорентино Ариса, облечен в тъмен сукнен костюм, почти невидим сред толкова видни личности. След като поздрави началника на гарнизона, Фермина сякаш се поколеба пред протегнатата ръка на Флорентино Ариса. Военният, понечил да ги представи един на друг, я попита дали се познават. Тя не отговори нито с да, нито с не, а само подаде ръка на Флорентино Ариса със салонна усмивка. Същото се бе случвало на два пъти в миналото, щеше да се случва и занапред, и Флорентино Ариса го възприемаше винаги като поведение, присъщо на характера на Фермина Даса. Но в онзи ден с безкрайната си способност за илюзии той се запита дали пък това ожесточено безразличие не бе прикритие на любовна мъка.