Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
Докато живееха в стария град, Хувенал Урбино и семейството му в неделя ходеха пеш до катедралата за утринната литургия, която бе по-скоро светски, отколкото религиозен дълг. По късно, когато се преместиха, те ходеха на литургия с каретата години наред и понякога се задържаха да побъбрят с приятели под палмите в парка. Но когато построиха семинарийската съборна черква в Ла Манга, със собствен плаж и гробище, те престанаха да ходят в катедралата освен в много тържествени случаи. Останал в неведение за тези промени, Флорентино Ариса няколко недели ги причакваше на терасата на Енорийското кафене, като следеше навалицата и след трите служби. После разбра грешката си и в четирите недели на август ходеше в новата черква, станала на мода през последните години, като всеки път откриваше на утринната служба доктор Хувенал Урбино с децата си, по Фермина Даса я нямаше с тях. През една от тези недели той посети намиращото се в съседство ново гробище, където жителите на квартал Ла Манга вече строяха пищните си гробници, и сърцето му подскочи, когато в сянката на големи сейбови дървета откри най-пищната от всички, вече завършена, с готически витражи, мраморни ангели и надгробни плочи за цялото семейство със златни букви. Сред тях, разбира се, беше и плочата на допя Фермина Даса де Урбино де ла Кале, а до нея — на съпруга й, с обща епитафия „Заедно и в покоя божи“.
До края на годината Фермина Даса не се появи на нито едно светско или обществено събитие, та дори и по коледните празници, в които те със съпруга й обикновено бяха най-престижните участници. Но отсъствието й бе забелязано най-вече на представлението за откриване на оперния сезон. В антракта Флорентино Ариса се натъкна на една групичка, в която явно говореха за нея, макар че не споменаваха името й. Разправяха, че някой я видял през юни да се качва в полунощ на презокеанския параход на компанията „Кюнар“, отплавал за Панама; била с тъмен воал, та да не се забелязват опустошенията от срамната болест, която я разяждала. Някой попита какво ли е било това зло, толкова ужасно, че да посмее да сполети една тъй всесилна жена, и отговорът, който получи, преливаше от черна жлъч:
— Една високопоставена дама би могла да боледува единствено от туберкулоза.
Флорентино Ариса знаеше, че богатите в неговия край не страдаха от краткотрайни болести. Или умираха внезапно, почти винаги в навечерието на някой голям празник, който пропадаше поради траура, или гаснеха в бавни, отвратителни болести, чиито тайни накрая ставаха публични. Отшелничеството в Панама беше почти задължителната присъда в живота на богатите. Те се оставяха на божията воля в Адвентистката болница — огромно тайнствено бяло тухлено здание, загубено в праисторическите дъждове на областта Дариен, където болните губеха представа за малкото живот, който им оставаше, и в чиито самотни стаи с ледени пердета човек не можеше да определи дали мирисът на карболова киселина бе мирис на здраве или на смърт. Излекуваните се връщаха натоварени с щедри подаръци, които раздаваха с широка ръка и с известна печал, та да им бъде простена нетактичността, че са останали живи. Някои се връщаха с корем, прорязан от варварски шевове, правени сякаш с обущарски канап, и току повдигаха риза, за да ги показват на гостите, сравняваха ги с шевовете на други, които бяха умрели, задушени от прекаленото щастие, и до края на живота си не преставаха да разказват ангелските видения, които им се явявали под въздействието на хлороформа. Никой обаче не узна виденията на незавърналите се и на най-печалните сред тях — изгнаниците в туберкулозния павилион, които бяха умрели по-скоро от унинието на дъждовете, отколкото от мъките на болестта.
Заставен да избира, Флорентино Ариса се чудеше какво точно да предпочете за Фермина Даса. Преди всичко предпочиташе истината, дори да се окажеше непоносима, но колкото и да я търсеше, не можа да я узнае. Недопустимо му се струваше никой да не може да му даде и най-малкия знак в потвърждение на чутата мълва. В света на речните кораби, неговия свят, нямаше тайна или нещо поверително, което да не се узнае. Въпреки това никой нищо не бе чувал за жената с черния воал. Никой нищо не знаеше в един град, където се знаеше всичко, а много неща се узнаваха дори преди да са станали. Особено нещата на богаташите. Обаче никой не можеше с нищо да обясни изчезването на Фермина Даса. Флорентино Ариса продължи да обикаля из Ла Манта, слушаше безбожно литургии в базиликата на семинарията, присъствуваше на светските събития, които в друго душевно състояние изобщо не го интересуваха, по течението на времето само увеличаваше вероятността на мълвата. В къщата на Урбино всичко изглеждаше нормално освен отсъствието на майката.