Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Трябва да те помоля за нещо много важно. Да предадеш на Чейс едно съобщение от Търсача. Кажи му, че трябва да се върне обратно в Града на елените и да предупреди Първия съветник, че границата скоро ще падне. Накарай го да убеди Майкъл да събере войска, с която да защитава Западната земя от силите на Мрачния Рал. Трябва да са готови да посрещнат всяко нападение. Не бива да допускат Западната земя да бъде завзета, както това се случи със Средната. Всеки войник, прекосил границата, е потенциален нападател. Накарай Чейс да каже на Майкъл, че Рал е убиецът на баща ни и че хората около него не идват с мир. Започва война и аз вече се включих в първата битка. Ако брат ми или войските му не се вслушат в предупреждението ми, тогава Чейс ще трябва да престане да се подчинява на управата и ще се наложи да свика граничните надзиратели, за да се противопоставят със свои сили на армията на Рал. Когато той е нападал Средната земя, всъщност никой не се е изпречил на пътя на легионите му. Ако този път им се наложи да пролеят кръв, може би ще загубят бойния си дух. Кажи му още да бъде безмилостен към врага, да не взема заложници. Давам всички тези заповеди не за собствено удоволствие, това е начинът, по който Рал води войната, и ние трябва или да приемем правилата му, или да загинем. Ако се стигне дотам, че Западната земя бъде завзета, очаквам от граничните надзиратели да изискат голяма цена за нея, преди да се оставят да бъдат победени. След като Чейс събере войската и надзирателите, ако иска, може да дойде да ми помогне, тъй като нашата първа задача е да попречим на Рал да събере трите кутии. — Ричард заби поглед в земята. — Кажи му да предаде на брат ми, че го обичам и че ми липсва. — Вдигна поглед и се вгледа в лицето на Ейди. — Ще запомниш ли всичко това?
— Дори да исках, не бих могла да го забравя. Ще предам думите ти на надзирателя. А какво да кажа на магьосника?
Ричард се усмихна.
— Че съжалявам, задето не можем да го изчакаме, но знам, че ще ме разбере. Щом има възможност, ще ни намери чрез нощния камък. Надявам се дотогава да сме взели едната кутия.
— Сила за Търсача — дрезгаво каза Ейди, — и за теб, дете. Идват тежки времена.
Осемнадесета глава
След като напуснаха къщата на Ейди, пътеката се разшири дотолкова, че Ричард и Калан можеха да вървят един до друг. От небето висяха натежали, застрашителни облаци, но не валеше. И двамата се загърнаха по-плътно в пелерините си. Подгизнали кафяви иглички покриваха горската пътека. Между големите дървета имаше малко храсти, така че се виждаше добре. Край дънерите им растяха меки ивици папрат, върху които тук-там бяха накапали мъртви клони, сякаш полегнали за сън. Докато вървяха, от дърветата ядосано им подвикваха катерички, а птиците монотонно се опитваха да ги убедят в нещо.
Ричард посегна към клона на млада ела, покрай която минаха, и стри няколко иглички между палеца и извития си показалец.
— Ейди е повече от онова, което показва — каза най-после.
Калан го погледна в движение.
— Тя е чародейка.
Ричард учуден я погледна косо.
— Така ли? Нямам точна представа какво значи чародейка.
— Ами, тя има повече способности от нас с теб, но по-малко от един магьосник.
Ричард вдъхна сладкия аромат на еловите иглички, след което ги хвърли настрани. Може би Ейди имаше повече способности от него, помисли си Ричард, но той изобщо не беше сигурен, че е по-силна от Калан. Спомни си погледа на Ейди, когато Калан я сграбчи за ръката. Беше поглед на уплашен човек. Спомни си и изражението на Зед, когато я видя за първи път. Каква ли сила притежаваше тя, та можеше да изплаши и една чародейка, и един магьосник? Как предизвика онази гръмотевица без гръм? Досега го беше правила на два пъти, веднъж с четворката и веднъж с Шар, нощното дребосъче. Ричард си спомни болката, която бе изпитал по време на гръмотевицата. Чародейка по-силна от Калан? Той не разбираше всичко.
— Какво прави Ейди тук, в просеката?
Калан отметна няколко кичура коса през рамото си.
— Уморена е от хора, които непрекъснато я търсят, за да прави заклинания и еликсири. Искала да остане сама, за да изучи онова, което трябва да знае една истинска чародейка; един вид търсене на някакво по-висше призвание, както тя го нарича.
— Мислиш ли, че тя ще е в безопасност, когато границата падне?
— Надявам се. Тя ми харесва.
— И на мен — добави той с усмивка.
На места пътеката тръгваше рязко нагоре, извивайки се покрай стръмни склонове, така че те трябваше да минават един зад друг. Ричард пускаше Калан пред себе си, за да му е под око, да е сигурен, че не се отклонява от пътеката. На места трябваше да й посочва накъде да върви, с опита му на водач това не беше трудно, но за нейните несвикнали очи беше проблем. На други места пътеката се виждаше ясно. Гората беше гъста. От цепнатините в скалите, тръгващи нагоре от застлания с листа горски килим, израстваха дървета, между които се стелеше мъгла. Докато се изкачваха по стръмните наклони, те се хващаха за стърчащи от пукнатините корени, които използваха вместо дръжки. След стръмното изкачване по тъмната пътека следваше рязко спускане, което причиняваше болка в краката му.