Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Калан седна с кръстосани крака край огъня и се загледа в Ричард. Когато той се върна при одеялото си, тя се изтегна по гръб и избута своето одеяло до кръста си. Къщата беше тиха и двамата се чувстваха в безопасност. Отвън продължаваше да вали. Ричард беше уморен. Обърна се към нея, облегнал глава на вдигнатия си лакът. Тя гледаше втренчено в тавана, премятайки в пръстите си връвчицата, подарена й от Ейди. Ричард гледаше как гърдите й се повдигат в ритъма на дишането й.
— Ричард — прошепна тя, все още без да сваля поглед от тавана, — съжалявам, че трябва да ги изоставим.
— Знам — прошепна той в отговор. — Аз също.
— Надявам се не се чувстваш принуден от мен да го направиш заради онова, което ти казах край блатото.
— Не. Това беше правилното решение. С всеки изминал ден зимата приближава. Безсмислено е да ги чакаме, а в това време Рал да намери кутията. В такъв случай всички ще загинем. Истината си е истина. Не мога да ти се сърдя за това, че я казваш.
Вгледан в лицето й, в начина, по който косата й се разстилаше върху пода, той се заслуша в пращенето и съскането на огъня. На врата й забеляза една вена, пулсираща заедно със сърцето й. Помисли си, че тя има най-привлекателния врат, който някога е виждал. Понякога изглеждаше толкова красива, че той едва издържаше на гледката и в същото време не можеше да отвърне поглед от нея. Тя все още продължаваше да си играе с връвчицата.
— Калан? — Тя го погледна в очите. — Когато Ейди ти каза, че тази кост сега ще пази теб, а някой ден детето ти, какво й отговори?
Тя го погледна продължително.
— Благодарих й, но й казах, че не мисля, че ще живея достатъчно дълго, за да имам дете.
Ричард почувства как по ръцете му преминават иглички.
— Защо казваш това?
Очите се втурнаха по лицето му.
— Ричард — каза тя тихо, — в родината ми върлува лудост, лудост, която не можеш да си представиш. Аз съм съвсем сама. Те са много. Виждала съм хора, по-силни от мен, да тръгват срещу тях и да бъдат съсичани. Не казвам, че мисля да се проваляме, но не мисля, че ще доживея до мига, в който резултатът ще бъде известен.
Калан не каза нищо за него, но думите й бяха достатъчни, за да разбере, че тя мисли същото и за него. Опитваше се да не го плаши, но беше убедена, че и той ще загине в битката. Ето защо не искаше Зед да му дава Меча на истината, да го прави Търсач. Ричард почувства как сърцето му се качва в гърлото. Калан вярваше, че двамата отиват на смърт.
Може би беше права, продължи да си мисли той. В крайна сметка тя по-добре от него знае какво ги очаква. Сигурно се ужасява при мисълта, че се връща в Средната земя. Но така или иначе нямаше къде да се скрият. Нощното дребосъче каза, че бягството означава сигурна смърт.
Ричард целуна върха на пръста си и докосна с него костта на връвчицата й. После отново вдигна поглед към меките й очи.
— Към тази кост прибавям своята клетва да те защитавам — прошепна той. — Сега теб, а в бъдеще и детето, което може да имаш. Не бих заменил нито един ден, прекаран с теб, за цял живот в смирено робство. Приех поста на Търсач по своя собствена воля. И дори Мрачният Рал да подлуди целия свят, поне ще умрем с меч в ръце, а не с вериги около крилете си. Няма да се оставим лесно да ни убият; ще трябва да платят висока цена. Ако се наложи, ще се борим до последна капка кръв и в предсмъртния си час ще му причиним болка, която ще запомни за цял живот.
По лицето й се плъзна усмивка, която се отрази и в очите й.
— Ако Мрачният Рал те познаваше така, както те познавам аз, щеше да има причина да загуби съня си. Благодаря на добрите духове, че Търсачът няма причина да ме следва с гняв — тя сведе глава над ръката си. — Ти, Ричард Сайфър, притежаваш странния талант да ме караш да се чувствам по-добре, дори когато говориш за собствената ми смърт.
Той се усмихна.
— Приятелите са за това.
След като тя затвори очи, Ричард продължи да я гледа още известно време, докато сънят нежно го пое в прегръдките си. Последните му мисли, преди да му се отдаде, бяха за нея.
Първите зари на утрото бяха влажни и мъгливи, но поне дъждът беше спрял. Калан вече беше прегърнала Ейди за сбогом. Ричард се обърна към старицата и се вгледа в белите й очи.