Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Чудеше се какво ли ще правят, щом веднъж стигнат в Средната земя. Беше разчитал Зед да му каже плана си, щом преминат през просеката, а сега бяха останали без Зед, без план. Чувстваше се глупаво на път за Средната земя. Какво ще прави там? Ще стои и ще се оглежда в очакване да разбере къде е кутията, а след това ще тръгне да я търси? Не, това едва ли беше добро разрешение. Нямаха време да се мотаят насам-натам безцелно с надеждата да попаднат случайно на някаква следа. Никой нямаше да го чака, да го посрещне и да му каже накъде да върви по-нататък.
Стигнаха до огромна купчина камъни. Пътеката продължаваше право напред. Ричард огледа терена. Щеше да е по-лесно да заобиколят, отколкото да се изкатерят по нея, но в крайна сметка мисълта, че границата може да е навсякъде около тях, го накара да отхвърли тази идея, да промени решението си. Щом пътеката минава през купчината, значи сигурно има някаква причина за това. Тръгна пръв и хвана Калан за ръката, като я дърпаше нагоре.
Докато се изкачваше, мислите му продължаваха да го тормозят. Някой трябва да е скрил едната от кутиите, в противен случай Рал вече да я е намерил. Щом Рал не е успял, тогава как щеше да го направи Ричард? Той не познаваше никой в Средната земя; не знаеше къде да търси. Но все някой трябваше да знае къде е последната кутия, те трябваше да намерят този някой, това беше начинът да намерят и кутията. Не можеха да търсят направо нея; значи трябваше да търсят човека, който би могъл да им каже къде е скрита тя.
Магия, внезапно си помисли той. Средната земя беше магическа земя. Може би някой можеше чрез магия да му каже къде е кутията. Трябваше да търсят човека, притежаващ необходимата магия. Ейди можа да каже за него неща, без да го е виждала никога преди. Трябваше да съществува човек, който знае къде е кутията, без изобщо някога да я е виждал. Трябваше да убедят този човек да им каже онова, което знае. Но щом някой криеше от Мрачния Рал, че знае къде е кутията, то той сигурно иска да му попречи. Стори му се, че мислите му са изпъстрени с твърде много пожелания и надежди.
Но поне едно знаеше със сигурност: дори Рал да намери всичките кутии, без книгата той няма как да разбере коя коя е. Ричард вървеше и си повтаряше наум Книгата на преброените сенки с надеждата тя да му подскаже някакъв начин, по който да попречи на Рал. Тъй като това беше книга с инструкции за използването на кутиите, в нея би трябвало да се описва и начинът, по който действието им би могло да бъде прекъснато, но вътре такова нещо нямаше. Същинското обяснение на това какво може да прави всяка от кутиите и упътването как да се определи коя кутия коя е и как може да бъде отворена всяка заемаха сравнително малка част в края на книгата. Ричард добре разбираше тази част, тъй като там нещата бяха обяснени точно и ясно. Основният корпус от книгата обаче се състоеше от инструкции за предотвратяването на непредвидими събития, за разрешаването на проблеми, които могат да попречат на успеха на притежателя на кутиите. Книгата дори започваше с проверка на истинността на инструкциите в самата нея.
Ако Ричард можеше да създаде един от тези проблеми, щеше да успее да осуети плановете на Рал, тъй като Рал не притежаваше книгата, за да си помогне. Но повечето от проблемите той не можеше да създаде по никакъв начин — проблеми с ъгъла, под който падат слънчевите лъчи, и с облаците в деня на отварянето на кутиите. Голяма част от съдържанието на книгата той не разбираше. В нея се говореше за неща, които никога не беше чувал. Опита се да не мисли за проблема, а за разрешаването му. Щеше още веднъж да повтори книгата. Прочисти съзнанието си и започна отначало:
Проверка на истинността на думите в Книгата на преброените сенки, ако са произнесени от друг, а не прочетени от онзи, който управлява кутиите, тя може да се провери единствено с употребата на Изповедник…
В късния следобед Ричард и Калан вече се потяха обилно, изкачвайки се по стръмния наклон. Докато пресичаха малко поточе, Калан спря, натопи една кърпа във водата и избърса с нея лицето си. Ричард си помисли, че идеята не е лоша. Щом стигнаха до следващия поток, той спря и направи същото. Бистрата вода беше плитка и се спускаше в корито, покрито с обли камъни. Наведе се да намокри кърпата си, като балансираше върху един плосък камък.