Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— На Аминтас или на Тирсис?
— На Аминтас, ваше височество — каза скромно Дьо Сент-Енян. — Тогава Галатея, кротката Галатея с чистите очи, отвърна, че нито Аминтас, нито Алфисбей, нито Титир и въобще никой от най-красивите пастири на тази страна не може да се сравни с Тирсис, който затъмнява всички, както дъбът затъмнява със своята величественост всички дървета, а лилията със своята пищност — всички цветя. С една дума, тя нарисува такъв портрет на Тирсис, че дори той, който я слушаше в този момент, въпреки цялото си величие сигурно се е почувствал поласкан. По такъв начин Тирсис и Аминтас бяха отличени от Амарилис и Галатея. И ето, тайната на двете сърца се разкри в мрака на нощта в гъстата гора. Ето, ваше височество, какво ми разказа дриадата, на която е известно всичко, което става в гъстата трева и в хралупите на дъбовете. На която е известна любовта на птиците, разбираем е смисълът на тяхната песен, езикът на вятъра сред клоните и жуженето на златните и изумрудените насекоми във венчетата на дивите цветя. Тя ми разказа всичко това и аз само повторих нейните думи.
— Значи вие завършихте, нали, господин Дьо Сент-Енян? — попита принцесата с усмивка, която хвърли краля в трепет.
— Да, свърших, принцесо — отвърна графът, — и ще се чувствам щастлив, ако узная, че ми се е удало да развлека ваше височество в течение на няколко минути.
— Тези минути хвръкнаха незабелязано — усмихна му се Хенриета, — защото вие превъзходно разказахте всичко, което сте чули. Но, драги Дьо Сент-Енян, за нещастие, вашите сведения сте получили само от една дриада, нали?
— Да, ваше височество, признавам, че само от една.
— Значи вие не сте удостоили с внимание една малка наяда, която остана съвсем незабелязана, а знаеше много повече, отколкото вашата дриада, драги графе.
— Наяда? — повториха няколко гласа, които явно подозираха, че този разказ ще има продължение.
— Да, наяда. Тя се намираше до дъба, за който говорите и който се нарича кралски, доколкото ми е известно. Нали е така, господин Дьо Сент-Енян?
Сент-Енян и кралят се спогледаха.
— Да, принцесо — отвърна графът.
— Вие не сте забелязали, че около този дъб сред незабравките и маргаритките ромоли ручей.
— Струва ми се, че принцесата е права — каза кралят, който с безпокойство следеше всяко движение на устните на снаха си.
— Гарантирам ви, че там има ручей — потвърди принцесата, — и за доказателство служи това, че живеещата в него наяда ме спря, когато минавах покрай нея.
— Не може да бъде! — извика Дьо Сент-Енян.
— Да — продължаваше принцесата, — тя ме спря и ми съобщи много от това, което господин Дьо Сент-Енян пропусна в своя разказ.
— Разкажете ни, моля ви! — помоли принцът. — Вие толкова прелестно разказвате.
На този съпружески комплимент принцесата отвърна с поклон.
— Моята история няма да има поезията на графа и неговия талант на разказвач.
— Но вие ще бъдете слушана със същия интерес — каза кралят, който усети нещо враждебно в гласа на снаха си.
— Впрочем — продължи принцесата — аз говоря от името на тази малка, бедна наяда, най-очарователната от всички полубогини, които някога съм срещала. По време на своя разказ тя толкова се смя, а тъй като смехът е заразителен, ще поискам позволението ви също да се посмея, припомняйки си нейните думи.
Кралят и Сент-Енян забелязаха, че при тези думи мнозина се развеселиха, бързо се спогледаха, питайки се с погледи дали не се крие тук някакъв заговор.
Принцесата беше решила твърдо да сложи ножа в раната и затова с наивния си, а всъщност най-опасен вид каза:
— И така, аз вървях покрай ручея и намирах много току-що разцъфнали цветя. Значи Филис, Амарилис, Галатея и всички ваши пастирки току-що са минали по тази пътечка.
Кралят прехапа устни. Разказът ставаше все по-заплашителен.
— Моята малка наяда — продължи принцесата — си почиваше изтегната на дъното на ручея. Когато тя доплува до мен и докосна края на роклята ми, аз не исках да се отнеса лошо с нея, още повече че божество, дори и второстепенно, стои по-високо от една смъртна принцеса. Отнесох се с нея приветливо и ето какво ми каза тя, заливайки се от смях: „Представете си, принцесо…“. Вие разбирате господарю, че това са думите на наялата…
Кралят кимна в знак на съгласие и принцесата продължи:
— „Представете си, принцесо, бреговете на моя ручей бяха свидетели на едно много забавно зрелище. Двама любопитни пастири, любопитни до крайност, станаха жертва на мистификация от страна на три нимфи или три пастирки…“ Извинете, но не си спомням дали тя каза нимфи или пастирки. Но това не е важно, нали?