Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
Последното изречение, придружено от изразителен поглед, беше насочено директно към Дьо Тоне-Шарант, която издържа атаката, без да трепне.
Скромността и изтънчеността на тази реплика предизвикаха всеобщо одобрение. Аминтас ги пожъна под формата на аплодисменти и дори Тирсис кимна благосклонно с глава.
— Една вечер — продължи разказвачът — Тирсис и Аминтас се разхождали в гората, разговаряйки за своите любовни страдания. Забележете, госпожо, че това е вече разказ на самата дриада, тъй като иначе не би било възможно да се узнае какво са говорили двамата. Те влезли в най-гъстата част на гората, за да се усамотят и без пречки да си поверят един на друг своите мъки, когато изведнъж доловили гласове.
— Ах, ах — чуха се възклицания, — колко интересно! Принцесата поиска, като бдителен генерал, от Монтале и Ла Валиер да се държат мъжки, тъй като те изнемогваха под атаката на прозрачните обвинения.
— Тези мелодични гласове — започна отново Сент-Енян — принадлежали на няколко пастирки, които също решили да се насладят на свежестта на гората и знаейки, че тази част на гората обикновено е недостъпна, се събрали, за да обменят мнения за овчарския занаят.
Последната фраза на Сент-Енян предизвика взрив от смях и едва забележима усмивка на краля, който погледна към Тоне-Шарант.
— Дриадата уверява, че пастирките са били три и че са били млади и красиви — продължи графът.
— Как са ги наричали? — попита принцесата.
— Как са ги наричали? — повтори въпроса Сент-Енян, сякаш възмутен от тази нескромност.
— Ами да. Пастирите нарекохте Тирсис и Аминтас, наречете и пастирките с някакви имена.
— О, принцесо, аз не съм съчинител, аз просто преразказвам това, което ми съобщи дриадата.
— Как дриадата нарече тези пастирки? Каква непослушна памет имате! Да не би дриадата да е скарана с богинята Мнемозина?
— Принцесо, тези момичета… но помнете, че да се казват имена е престъпление…
— За което жената ви прощава, графе, при условие че ни съобщите имената на пастирките.
— Те се наричали Филис, Амарилис и Галатея.
— Най-после! Струваше си да чакаме толкова време, докато ги назовете! — каза принцесата. — Това са очарователни имена. А сега, какви са портретите им?
Сент-Енян се намръщи.
— О, графе, карайте поред! — помоли принцесата. — Нали, господарю, са ни нужни описанията на тези пастирки?
Кралят очакваше такова развитие с известно безпокойство, но не се реши да дразни такава опасна събеседничка. Освен това той беше убеден, че Сент-Енян при обрисуването на портретите ще намери няколко тънки щриха и те ще направят благоприятно впечатление на тази слушателка, чието сърце искаше да плени. С такава надежда и с такива опасения кралят разреши на разказвача да ги опише.
— Добре — съгласи се Сент-Енян с вид на убеден човек. У! Той започна описанието си.
Глава тридесет и осма
КРАЯТ НА РАЗКАЗА НА НАЯДАТА ИДРИАДАТА
— Филис — въздъхна Сент-Енян, хвърляйки предизвикателен поглед към Монтале с вид на учител по фехтовка, който подканва противника си да заеме отбранителна позиция, — Филис не е нито брюнетка, нито блондинка. Не е висока, но не е и ниска. Не е студена, но не е и възторжена, независимо че е пастирка, тя е умна като принцеса и дяволска кокетка. Има превъзходно зрение и сърцето й желае да завладее всичко, до което достига погледът й. Тя прилича на птичка, която вечно чурулика, ту спускаща се на ливадата, ту гонеща пеперуди, ту кацаща на върха на някое дърво, сякаш хвърля предизвикателство към всички птицелови, сякаш ги кани да се изкачат на дървото, за да я хванат с ръце или да я подмамят на земята в своите мрежи.
Портретът беше толкова точен, че всички погледи се обърнаха към Монтале, която внимателно слушаше господин Сент-Енян, сякаш ставаше дума за някаква личност отвън.
— Това ли е всичко, графе? — попита принцесата.
— Това е само бегло описание, ваше височество. За Филис може да се говори още много. Боя се да не злоупотребявам с търпението на ваше височество или да засегна скромността на пастирката, затова преминавам към нейната приятелка Амарилис.
— Добре — съгласи се принцесата, — разкажете ни за Амарилис и ние ще ви слушаме с внимание.
— Амарилис е най-голямата от трите, но — побърза да добави Сент-Енян — тя няма още и двадесет години.
Веждите на госпожица Дьо Тоне-Шарант, които се бяха смръщили при първите думи на разказвача, се изгладиха и тя се усмихна.