Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

По време на Гражданската война в САЩ се използват не само зареждащите се от предната част на цевта и произвеждащи еднократен изстрел пушки, които виждаме при битката Втория Манасас, а предвестниците на всички модерни оръжия, които познаваме днес. Такива са: зареждащите се от задната част на цевта полуавтоматични пушки като „повторяча“ — карабината „Хенри“, с петнадесет патрона (войниците от Конфедерацията го наричали „онази проклета пушка на янките, дето можеш да я заредиш в неделя и после цяла седмица да стреляш с нея“), първите ръчни картечници като например „Гатлинг“, автоматичните (скорострелни) канонири със задно зареждане, сухопътните мини, бронираните влакове, подводниците, военните кораби с бронирани корпуси, та дори и примитивни форми на разузнаване посредством балони с нагорещен въздух. (Сред европейските наблюдатели, проследяващи демонстрацията на военните балони на моравата пред Белия дом, е и един млад пруски лейтенант на име Фердинанд фон Цепелин.) Войските се придвижвали бързо, на дълги разстояния, по протежение на цялата американска железопътна инфраструктура — битките от Гражданската война са първите в историята, когато пехотата не стига до новата фронтова линия изцяло пеша — а телеграфът предоставя на генералите нови възможности за координиране на действията на големи сили, разпръснати по протежение на целия фронт.

В определен смисъл Гражданската война избухва точно навреме. Ако беше закъсняла само с десетина-петнадесет години, повечето от тези нови оръжия щяха да бъдат достъпни в голям брой и усъвършенствани модели, така че всичко щеше да заприлича напълно на Първата световна война. Но през 60-те години на XVIII век те са и много рядко срещани, и крайно неточни. Голяма част от артилерията се е състояла от съвсем слабо подобрени модели от преди петдесет години, така че ефективният й обхват не се отличавал особено от този на пушките. Артилеристите трябвало да заемат позиции далече от фронтовата линия, за да се защитят от пушечния огън на врага, а далекообхватните бомбардировки били напълно невъзможни. От 144 000 загинали войници, чиято причина за смъртта е известна, 108 000 са убити от куршуми, само 12 500 от артилерийски снаряди и 7000 — от мечове и байонети. (Двадесет години по-късно, когато полевата артилерия е можела да има точни попадения на разстояние от близо два километра, и избухналите снаряди произвеждали хиляди смъртоносни шрапнели, цифрите щяха да бъдат доста по-различни.) Но дори и без съвременната артилерия, към края на Гражданската война нейните бойни полета вече придобиват доста застрашителен вид — по фронтовата линия около Питърсбърг през 1865 година инженерните укрития стават толкова сложни — с блиндажи, бодливи заграждения и ретранслаторни постове — че предвещават с пълна сила окопите от Първата световна война.