Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

Мобилизацията на цели народи станала значително по-лесна, след като Наполеон се обявил за император на френската империя, с което френската кауза завинаги загубила революционната си достоверност. Сега вече френската армия се превърнала просто в чужденци, нападащи отечеството, при което монарсите можели спокойно да изходят от националните чувства на поданиците си, за да ги мобилизират за съпротива. Дори и в многонационалната империя Австрия през 1807 година бил направен опит за създаване на народна милиция — като единствено средство за отпор „срещу разграбването на националните ни ресурси“ (въпреки че консерваторите в Австрия преценили тази стъпка като изключително опасна в политическо отношение), макар и да не се задържала задълго.124 В Испания, която се намирала под френска окупация в продължение на половин десетилетие, националните партизански отряди, биещи се в името на прогонения си крал и подпомагани от редовната британска армия, базирана в Португалия, за всичките години причиняват на французите точно толкова поражения, колкото и гибелната за тях руска кампания. (Именно по време на тази многогодишна битка възниква и думата „партизанин“ — „guerrilla“#.

[# От „guerre“ (фр.) — „война“. — Бел.прев.]

И когато през 1812 година, след като успява временно да подчини всички останали държави на континента, Наполеон решава да нападне Русия с 440 000 човека, руският отговор е идентичен. В руската история тази военна кампания е известна като „Великата отечествена война“ — термин, който Съветският съюз възражда, за да опише битката на народа си срещу Хитлер. Бойните действия са много по-ожесточени, подклаждани от национален антагонизъм, който въобще не е съществувал по времето на ограничените войни и професионалните армии. В битката при Бородино — последната защитна позиция на руснаците преди Москва, руснаците губят тридесет и пет хиляди свои войници, а французите — тридесет хиляди. Ето как е описана тази битка от двама участници в нея: