Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

От двете страни на фронта мъжете започват да излизат от окопите си, изоставили своите оръжия, и да се срещат в неутралната зона. Всичко започва точно пред този саксонски полк, но се разпростира със скоростта на светлината (от свещи) нагоре и надолу по фронта, докато накрая десетки хиляди мъже се оказват заедно, като си разменят немски пури и кейк за британски цигари и коледен пудинг, пеят познати коледни песни на два езика и дори накрая играят футбол с импровизирани топки и врати.141 В крайна сметка това не са професионални войници — само шест месеца преди това те са били фермери или банкови чиновници, или студенти, и въпреки целия си наивен ентусиазъм, с който са посрещнали началото на войната, те всъщност не са искали да убиват никого, а още по-малко пък — да умрат. По свой неподражаем начин това може да се нарече първата мирна демонстрация на XX век. Нищо чудно, че главните щабове и от двете страни изпаднали в паника. Въпреки строгите заповеди, забраняващи „побратимяването“, били необходими дни наред, докато вкарат всички обратно в окопите, за да започнат наново поголовното убиване.

В началото на 1915 година военните власти започват да си дават сметка, че окопите не са само тактическа пречка пред стария начин за водене на бойни действия. С повсеместното си роене и свързване, те създават един напълно нов стратегически проблем — непрекъснатия фронт. Никой не го бил планирал, никой не го очаквал — и сега никой нямал разрешение за този проблем.

Сред първите, които обръщат внимание на този проблем, е генерал фох — по-късно главнокомандващ на цялата френска армия. Изпратен на западната фронтова линия през септември 1914 година, след като войските на север и на изток от Париж са стигнали до патова ситуация, той се оплаква: „Изпратиха ме тук да извърша съответните маневри, обаче нещата не вървят много на добре. Това непрекъснато удължаване на фронта буквално ми играе по нервите.“142 Само след няколко седмици, докато Съюзниците и немците се опитват неколкократно да заобиколят оставащия открит фланг на окопите, но само за да се сблъскат, да спрат, и накрая да завършат с изкопаване на нови линии с окопи, фронтът достига до морето. Внезапно излиза, че вече няма никакъв вражески фланг, който можеш да заобиколиш, а само една безкрайна фронтова линия. На теория се оказало напълно възможно да изминеш всичките 760 километра от Ламанша до границите на неутрална Швейцария по една от двете успоредни линии на окопите, които на места се доближавали до десетина-двадесет метра (макар че обичайното разстояние било няколкостотин метра), при това, без дори да стъпиш на неизкопана земя.