Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
- Автор: Дайър Гуин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
И така, окопната война се превърнала във война на артилерията и вече повече от половината убити ставали жертва на снарядите. Но най-големият проблем през 1915 година, за всяка държава, бил не на фронта, а у дома, където производството на снаряди не било в състояние да отговори на непрекъснатите нужди. Предвоенното френско планиране предполагало производството на 10 000 75-милиметрови снаряда на ден. Към 1915 година обаче франция вече произвежда по 200 000 снаряда дневно и въпреки това не успява да насмогне на нуждите на фронта. (Артилерията на Наполеон изстрелва само 25 000 снаряда в деня на битката при Ватерло през юни 1815, а през същия този месец се бие още само веднъж.) В периода между 1915 и 1916 година Русия увеличава производството на снаряди десетократно, до 45 милиона снаряда на месец, и пак не успява да насмогне. Дори във Великобритания — най-индустриализираната държава в света по онова време, през 1915 година се отбелязва критичен недостиг на снаряди, като този недостиг продължава да расте с главоломна скорост. По време на Третата битка при Ипр през 1917 година продължилите деветнадесет дена британски бомбардировки използвали 4,3 милиона снаряда, с обща тежест 107 000 тона — годишното производство на 55 000 работници.144
И все пак това пехотата не била в състояние да извърши пробив, макар че, опитвайки се, загинали милиони. Защото, въпреки че снарядите можели да унищожат повечето от вражеските картечници, разположени на предната линия на окопите, а дори и оръдията зад тях, винаги успявали да оцелеят достатъчно защитници, за да забавят максимално атаката и да я превърнат в прескъпо начинание. Освен това бомбардировките разоравали земята до такава степен, че каквото и да е придвижване ставало изключително трудно. Накрая атакуващите можело и да успеят да превземат първата линия на вражеските укрепления — а към средата на войната на места тя е имала до три хиляди метра дълбочина — но до това време противниковият резерв вече със сигурност е пристигнал и е прокопал нова линия окопи в задната част на своя фронт.
Окопите просто не можели да бъдат заобиколени. Единственият опит за стратегически обход по фланга — атаката, която целяла превземането на Дарданелите, после на Истанбул и накрая изхвърлянето на цялата Османска империя от войната, за да отвори директни връзки по море между англо-френс-ките сили и техните руски съюзници — е претърпяла пълно поражение от мините, поставени в протоците, както и от турската пехота, действаща зад бреговата ивица на Галиполи. Британските и немските флоти, съставени от гигантските бойни кораби „Дредноут“, за които никой не щадял пари преди войната в първата истинска надпревара във въоръжаването в света, само се гледали злобно в Северно море, с изключение на еднодневната битка при Ютландия през 1916 година. По време на тази битка немците печелят по точки, но тъй като така и не успяват да разкъсат британската морска блокада, всъщност губят. И през следващите три години нито една офанзива не успява да помести Западния фронт на повече от шестнадесет километра.
През деня над разрушеното от снаряди село висят кървавочервени облаци тухлен прах, а през нощта източният хоризонт реве и кипи в светлини. И навсякъде из тази безнадеждна пустош виждам лицата на поробени мъже — маршируващите колони, перленобели от тебеширения прах, полепнал по прогизналите им от пот изпокъсани униформи, колоните от носачи, кретащи и препъващи се под тежкия си товар под мъжделивата светлина на артилерийския огън, „вълните“ атакуващи войски, лежащи безмълвни и бледи по линията за нападение.
Прикляквал до тях, докато стоманеният глетчер, стоварил се отгоре ни, заглушава всяка моя сричка, всеки фрагмент от послание, изреван в ухото ми. Втурвам се напред с тях, нагоре и надолу през земя, приличаща на разрушен пчелен кошер. И моята вълна се стопява, и втората вълна приижда, после също се стопява, и тогава третата вълна се въздига сред руините на първата и втората, и след известно време четвъртата се блъска в останките на първите три, и ние се втурваме обезумели напред, за да не изтървем артилерийския огън, задъхани и плувнали в пот, на малки групички, защото незнайно как, всички месеци на обучение и тренировки са внезапно забравени.
Достигаме до бодлива тел, която не е срязана, и зад нея виждаме как се надигат сиви каски, и пукотът на картечниците се превръща в стържене на пара, издухана от стотици машини, и скоро наоколо няма никой прав. Час по-късно оръдията ни са „обратно на първата цел“, и бригадата, с всичките й надежди и вяра, е намерила своята смърт по северните склонове на полето при Сома.145
144
Ibid., 170; Keegan, op. cit, 309.
145
Henry Williamson, The Wet Flanders Plain London: Beaumont Press).