Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
- Автор: Дайър Гуин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
Европейските военни наблюдатели не обръщат внимание на тези развития в бойното дело, възприемайки ги като уникални, характерни единствено за обстановката в Северна Америка. Нито пък на някого му хрумва колко трудно ще бъде в бъдеще да се извоюва решаваща победа дори и срещу относително слаб противник. Войските на Севера надвишават по численост четири пъти своите опоненти от Юга (тъй като Конфедерацията отказва да черпи от многобройното си негърско робско население) и най-малко шест пъти — в индустриални ресурси. В годината преди отцепването на южните щати, северните произвеждат 94% от стоманата за цялата държава, 97% от въглищата й и 97% от оръжията. При все това им трябват цели четири години ожесточена война, плюс безмилостна оръжейна производителност, за да принудят Юга да падне на колене.136
Още от началото на войната Северът организира плътна блокада на Юга, за да го лиши от неговата презокеанска търговия, а към края й генерал Шърман целенасочено опустошава цели региони от вътрешността на южните щати. „Ние се бием не само срещу враждебно настроени армии, но и срещу враждебно настроен народ — казва Шърман. — Затова трябва да накараме млади и стари, богати и бедни да почувстват твърдата ръка на войната!“137
А на протестиращите генерал Шърман отговаря така: „Ако хората нададат вик срещу моето варварство и жестокост, ще км отговоря, че войната си е война… Ако толкова искат мир, те и техните роднини трябва да сложат край на войната.“138 Европейските военни не обръщат внимание на тревожните аспекти от американската Гражданска война и продължават да живеят с убеждението, че все още са в състояние да извоюват бързи и решителни победи, като съкрушат противниковите войски на бойното поле. Един човек все пак си дава сметка, че те грешат — макар че умира десетина години, преди Първата световна война да избухне и да докаже правотата на думите му.
Първоначално ще има поголовна касапница — касапница от такъв безпрецедентен мащаб, че ще направи невъзможно придвижването на войските в достатъчна степен, която да доведе битката до някакъв решаващ изход. Те въпреки всичко ще се опитват, защото ще си мислят, че се бият при старите условия, обаче ще получат такъв урок, че завинаги ще се откажат от тези свои опити. После ще има дълги периоди на непрекъснато нарастващо изчерпване на ресурсите и на двете враждуващи страни… В следващата война всички ще бъдат в окопи.
Ян Блох, 1897 г.139
Слушаме цяла вечност огромните ковашки чукове, които бият по окопите ни. Върху нас избухват снаряди от всякакъв калибър — 105, 150, 210. Сред тази разрушителна буря инстинктивно разпознаваме снаряда, който се кани да ни погребе. Веднага щом доловим неговия кошмарен вой, ние се споглеждаме в агония. Свити и сбутани един до друг, ние прикляк-ваме под тежестта на дъха му, каска до каска, клатейки се като пияни. Гредите на блиндажа ни се разтърсват, всичко се изпълва със задушаващ дим, свещите угасват.
Вердюн, 1916 г.140
Предсказанията за следващата голяма война, публикувани на руски през 1897 година от Ян Блох — варшавски банкер и неуморен пацифист, са логически необорими. Като се имат предвид милионите войници, които всяка страна ще свика под знамената си и ще изпрати по границите с железниците, и огневата мощ, с която вече разполага всеки войник, патовите ситуации са просто неизбежни. Офанзивната тактика вече няма да бъде успешна. Но нито един професионален военен не приема на сериозно предупрежденията на Блох. Затова през 1914 година всички армии тръгват в офанзива, напълно убедени, че бързите серии от решителни битки в Наполеонов стил (макар и с далеч по-голям брой войници) ще сложат край на войната за не повече от шест месеца.
Мобилизацията на новите масови армии минава точно по план. Германската армия нараства шест пъти само през първите две седмици на август 1914 година, тъй като всички запасняци постъпват на редовна служба в своите полкове, след което влаковете ги откарват бързо и ефективно към съответните фронтове. Към средата на месеца по германските граници с Франция и Белгия вече са разположени 1485 000 немски войници, готови да влязат в бой, веднага щом слязат от влаковете. Французите, австрийците и дори руснаците извършват същите организационни чудеса. Но после всичко се обърква.
136
Mark Grimsley, „Surviving Military Revolution: The U.S. Civil War“, in MacGregor Knox and Williamson Murray, eds. The Dynamics of Military Revolution, 1300–2050 (Cambridge: Cambridge University Press, 2001), 84.
137
Frederick Henry Dyer, A Compendium of the War of the Rebellion (New York: T. Yoseloff, 1959).
138
Personal Memoirs of General W. T. Sherman (Bloomington, Ind.: Indiana University Press, 1957), II, in.
139
Jan Bloch, The War of the Future in Its Technical, Economic and Political Relations. English translation by W T. Stead entitled Is War Now Impossible?, 1899. Блох умира през 1902 г.
140
Jacques d’Arnoux, „Paroles d’un revenant“, in Lieut.-Col. J. Armengaud, ed., L’atmosphere du Champ de Bataille Q?aris: Lavauzelle, 1940), 118–19.