Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
- Автор: Дайър Гуин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
Веднъж зачислен във войските и облякъл униформа обаче, всеки гражданин се превръщал във войник, а следователно — и в превъзходна мишена за всяко оръжие, което човешкото въображение било в състояние да измисли. Ала онези, които си оставали вкъщи, дори и хората, живеещи в зоната на бойните действия, като цяло били оставяни на мира. Причините за тази отсрочка за цивилните са три. Първата е все още относително слабото значение на индустриалното оръжейно производство и екипировка, в сравнение с решаващата роля на числеността на армиите. Втората е отсъствието на оръжия, които са в състояние да уцелят центровете на военната продукция на врага. И третата е пълното нежелание на войниците да насочат оръжията си срещу цивилни. За съжаление, веднага щом първите две обстоятелства се променят, последната причина бързо отпада като пречка.
В продължение на четиридесет години след пълното поражение на Наполеон през 1815 година, между водещите европейски държави цари мир. Вероятно донякъде мирът се дължи на умората и изтощението, но по-съществената причина е друга — мирът е своеобразна консервативна реакция спрямо ексцесиите на френската революция. Сред опасните новости, които тя въвежда, държавите побързват да премахнат най-главната — задължителната военна служба. Повечето европейски държави скоро се връщат към старите си малки професионални армии. Ала в Прусия — най-малобройната от великите сили, задължителната военна служба не е премахната. Така чрез нея, както и благодарение на спомените, познанията за създаването на масовите армии се съхраняват. Затова с приближаването на поредния военен порой от средата на века (1854–1870), всички велики сили в Европа, с изключение на Великобритания, която се радва на защитата на своята флота, отново въвеждат задължителната военна служба. Някъде по това време на сцената на войната започват да се появяват и новите оръжейни технологии.
Но най-голямата война от средата на XIX век не се води на територията на Европа. Това е американската Гражданска война, в която загиват 622 000 американски войници — много повече, отколкото в двете световни войни, както и в Корея и Виетнам — при това от население, което е било само една десета от сегашното. И двете страни във военния конфликт бързо прибягват до задължителната военна служба — Конфедерацията през 1862 година, а Съюза — година по-късно, — в резултат на което и двете армии стават огромни за времето си. През четирите години на войната в армията на Съединените щати влизат почти два милиона мъже, а в тази на Конфедерацията — почти милион, по време, когато общият брой на населението и от двете страни е само тридесет милиона. И една пета от зачислените в армиите умират.
Избухналата в един преходен период война представлява странна комбинация между стария и новия начин за водене на бойни действия. Армиите започват войната с типична Наполеонова тактика, ала само след броени месеци пехотните защитници и от двете страни използват естествени прегради навсякъде, където това е възможно. И до днес не е съвсем ясно точно какво ги принуждава да започнат да се окопават. Само десетилетие по-рано на сцената се появяват новите пушки, чийто ефективен обхват е четири пъти по-голям от този на старите мускети, но на практика разстоянието, при което пехотата откривала огън, не се променя особено от времето на старите стрелкови оръжия. Точността на попадението обаче със сигурност се е увеличила. Повечето войници вече целенасочено се прицелвали, и при среден обхват на стрелба от 130 метра много от тях със сигурност са улучвали мишените си.133
При все това резултатите от новия навик на пехотата да се прикрива във всеки възможен случай бързо стават очевидни. Например при битки като Втория Манасас през август 1862 година осемнадесетте хиляди вирджинци на Стоунуол Джаксън се подреждат зад естествената преграда на една железопътна линия, за да посрещнат атаката на петдесетте хиляди войници от армията на Севера. „Войските на федерацията (от първа дивизия) скочиха и десет хиляди гърла нададоха гръмовен вик. Втурнаха се напред, докато преполовиха разстоянието до дигата, а после, от окопите на Конфедерацията ги заляха пушекът, залповете и рева на четири хиляди добре прицелили се войници. И цялата земя наоколо бе огласена от дивия, безпощаден и ужасяващ рев на Юга… Тази последна атака имаше същата кошмарна съдба като предходните.“134
133
Paddy Griffith, Battle Tactics of the Civil War (New Haven, Conn.: Yale University Press, 1987), 144–50.
134
Frank E. Vandiver, Mighty Stonewall (New York: McGraw-Hill, 1957, 366.