Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

Истина е, че това е само половината от загиналите по време на Тридесетгодишната война, но да не забравяме, че тук вече става въпрос за съвсем различен феномен. Преобладаващата част от хората, загинали по време на Тридесетгодишната война, са били цивилни, жертви на глада, чумата или обикновеното убийство, когато продължителните периоди на ожесточени битки из Централна Европа причинявали социален и икономически срив на някоя и без това бедна държава. А по-голяма част от загиналите по време на френската революция и на Наполеоновите войни са войници — безпрецедентна цифра в историята на човечеството до този момент. Въпреки това европейското общество не се срива под този огромен натиск. Имало е трудности, но не и поголовен глад. Воюващите сили съумели да владеят нещата на този етап, както и да задържат народа си — година след година, без да му се вижда краят. Европейските държави натрупали богатства, организационни умения и мотивационни методи, необходими за водене на масови войни — с процент на участие на цялото население, който никое цивилизовано общество до този момент не е постигало.

Другата важна промяна е от политическо, а не военно значение. За първи път масовите общества са успели да намерят начин да се отърват от авторитарните си управници и да възродят старите човешки принципи на равенството. За по-малко от петнадесет години народните революции свалят монарсите първо в Британските колонии в Америка (население три милиона души), а след това във франция — най-голямата държава в Европа (население тридесет милиона). Това са първите големи държави, чиито официални ценности са много по-близо до тези на нашите първобитни предци, отколкото на мравките. Знаменателен е и фактът, че те се появяват точно в момента, когато на историческата сцена излиза и най-ранната форма за масова комуникация — печатните книги, подпомагащи ограмотяването на масите. Щом масовите общества успели да разрешат проблема с числеността и си възвърнали способността да обсъждат нещата и да вземат решенията колективно, пирамидалните структури на властта и привилегиите, които и без това не се радвали на особена популярност сред народа, вече не били необходими. На обществата им предстояло да се превърнат в саморегулиращи се — с други думи, демократични — и веднага щом това станало възможно, хората не закъснели да си спомнят, че винаги са предпочитали точно този порядък.