Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
- Автор: Дайър Гуин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
През пролетта на 1813 година Наполеон все пак успява отново да събере армията си — като свиква година по-рано набора за 1814, както и всички онези, които до този момент били обявени за негодни за военна служба по някаква причина. Той с пълно право очаквал да бъде нападнат от всички европейски сили, опитващи се да се възползват от поражението му в Русия. Но наличните човешки ресурси били малко, а някои от новите войници успели да получат само едноседмично обучение, преди да бъдат хвърлени в битка. По-важно е обаче, че прусаците най-сетне се били решили също да издадат указ за задължителна военна служба. По това време в Европа няма друго кралство, по-авторитарно и по-силно характеризиращо се с класови привилегии и неравенство, отколкото Прусия. Но след приемането на новия закон от 1813 година всички мъже, навършили двадесет години, били длъжни да се явят на тригодишна служба в редовната армия, следвани от две години в активния резерв и четиринадесет — в неактивния резерв на ландвера (запасни войски).127
Реформаторите в пруската армия заложили на картата комбинация от патриотизъм и принуда, която да задейства лостовете на задължителната военна служба, дори и без наличието на революционния идеал за равенство на всички граждани. Те изходили от предположението, че мъжете ще бъдат подмамени от обещанието за равенство на бойното поле — нещо, което им е отнето в обикновения живот. В знак на тези свои намерения те създават Ордена на Железния кръст още с началото на бойните действия срещу Наполеон — символ на храброст, който разчупва всички правила на пруското общество, тъй като е достъпен както за благородниците, така и за селяните и буржоазията. В декрета, с който създават това бойно отличие, пише следното: „В настоящата голяма катастрофа, която поставя на карта всичко мило за нацията, високият боен дух, който я въздига, заслужава да бъде почетен и увековечен чрез някои твърде особени монументи. Това, че настойчивостта, с която нацията устоя на неустоимото зло на една желязна епоха, не се превърна в плахост, се доказва от огромния кураж, който днес изпълва гърдите на всички нас и който оцеля, само защото черпи силата си от религията и от истинската лоялност към Краля и Отечеството“.128
„Дайте ми национална армия“ — умолява маршал Блюхер пруските реформатори. И ето че през 1813 година получава такава. Донаборниците утрояват числеността на неговата армия и изиграват съществена роля в двете решителни победи над Наполеон при Лайпциг през 1813 и при Ватерло през 1815 година. „Отначало батальоните на ландвера не бяха много добри — казва маршал Блюхер, — но след като устата им се изпълни предостатъчно с барут, те започнаха да се справят не по-зле от редовната армия.“129
Битките по време на френската революция и Наполеоновите войни са били много по-ожесточени от водените през XVIII век и може би по-многочислени — в един-два случая Наполеон е разполагал с близо двеста хиляди войника на бойното поле и близо до него, въпреки че е срещал доста затруднения в контролирането на толкова голяма армия, — но по принцип си остават същите. Оръжията са били напълно идентични с тези от предишното столетие, а и тактиката надали може да се определи като особено променена. В действителност, типичната битка на Наполеон не се е различавала чак толкова много от битките на Александър Велики, с изключение на огнестрелните оръжия, които изземват повечето функции на хладните. Иначе приблизително същият брой мъже се подреждали в относително еднакви формации, върху почти същото компактно пространство, биели са се за приблизително същото време (може би с няколко часа повече през XIX век), като накрая оставяли на бойното поле горе-долу същия процент жертви.
Голямата промяна във войната обаче касае броя на сраженията. По времето на класицизма или дори през Тридесетгодишната война годишно са се водели от три до четири битки, като само в една-две от тях общият брой на двете армии надвишавал сто хиляди души. През периода 1792–1814 година се водят четиридесет и девет такива сражения, като по останалите фронтове на войната паралелно с основните е имало поне по една друга битка.130 Мобилизацията на цялото годно мъжко население на държавите предоставя на генералите нечувани до този момент човешки ресурси — и те се възползват максимално от тях. През този период загиват най-малко четири милиона души.
127
David Chandler, The Campaigns of Napoleon (New York: Macmillan, 1966), 668; Gooch, op: cit, 39–41.
128
Vagts, op. cit, 143–44.
129
Ibid., 140.
130
Earle, op. cit, 57.