Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

През пролетта на 1813 година Наполеон все пак успява отново да събере армията си — като свиква година по-рано набора за 1814, както и всички онези, които до този момент били обявени за негодни за военна служба по някаква причина. Той с пълно право очаквал да бъде нападнат от всички европейски сили, опитващи се да се възползват от поражението му в Русия. Но наличните човешки ресурси били малко, а някои от новите войници успели да получат само едноседмично обучение, преди да бъдат хвърлени в битка. По-важно е обаче, че прусаците най-сетне се били решили също да издадат указ за задължителна военна служба. По това време в Европа няма друго кралство, по-авторитарно и по-силно характеризиращо се с класови привилегии и неравенство, отколкото Прусия. Но след приемането на новия закон от 1813 година всички мъже, навършили двадесет години, били длъжни да се явят на тригодишна служба в редовната армия, следвани от две години в активния резерв и четиринадесет — в неактивния резерв на ландвера (запасни войски).127

Реформаторите в пруската армия заложили на картата комбинация от патриотизъм и принуда, която да задейства лостовете на задължителната военна служба, дори и без наличието на революционния идеал за равенство на всички граждани. Те изходили от предположението, че мъжете ще бъдат подмамени от обещанието за равенство на бойното поле — нещо, което им е отнето в обикновения живот. В знак на тези свои намерения те създават Ордена на Железния кръст още с началото на бойните действия срещу Наполеон — символ на храброст, който разчупва всички правила на пруското общество, тъй като е достъпен както за благородниците, така и за селяните и буржоазията. В декрета, с който създават това бойно отличие, пише следното: „В настоящата голяма катастрофа, която поставя на карта всичко мило за нацията, високият боен дух, който я въздига, заслужава да бъде почетен и увековечен чрез някои твърде особени монументи. Това, че настойчивостта, с която нацията устоя на неустоимото зло на една желязна епоха, не се превърна в плахост, се доказва от огромния кураж, който днес изпълва гърдите на всички нас и който оцеля, само защото черпи силата си от религията и от истинската лоялност към Краля и Отечеството“.128