Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
- Автор: Дайър Гуин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
Математиката, която създава непрекъсната фронтова линия, е съвсем проста. В продължение почти на цялата човешка история използваните оръжия са принуждавали войниците практически да се притискат един до друг, рамо до рамо, за да могат да контролират пространството непосредствено пред тях — само десет метра в случая с древните фаланги, но не повече от стотина метра в случая с пехотните батальони на XVIII век, които вече носят мускети. Следователно битките представлявали изключително пренаселени събития, случващи се на тясно пространство, и относително компактните армии прекарвали почти целия остатък от времето си в марш през открити местности и в маньоври за спечелване на по-добра позиция за критичните няколко часа, когато ще се срещнат на бойното поле.
Но със скокообразното нарастване на огневата мощ през втората половина на XIX век — пушките били в състояние да произвеждат по десет изстрела в минута от хиляда метра, следвани от картечниците и модерната артилерия — ключът към военния успех се оказал разгръщането на строя. По време на американската Гражданска война атакуващите войски вече спонтанно изоставят уязвимите масови формации от Наполеонов тип за по-отворен боен ред, а отбраняващите се скоро установяват, че за защитата на фронта са необходими много по-малко мъже с пушки, отколкото са били нужни с мускети. А по време на Бурските войни в Южна Африка през 1899 година, особено по време на битката при Коленсо, бурите откриват, че са в състояние да посрещнат фронталните атаки на британците само с по един стрелец на всеки три метра.143
Всички европейски армии са имали професионален генералски състав много преди 1914 година, който прекарвал времето си в изработване на сложни планове за това как трябва да се води следващата война. (Очевидно е, че именно техните планове се превръщат в гаранция за сигурната следващата война.) Всички генерали разбирали ефекта от новите оръжия, като например картечниците, които до момента са се използвали единствено в малките и „колониалните“ войни. Дори и цивилните, като например Хилари Белок, са знаели, че европейските войски винаги побеждават „диваците“, защото:
Каквото и да става, ние си имаме картечница „Максим“, а те си нямат.
Но генералите пропуснали да извършат едно ключово изчисление. То изисквало от тях да умножат широчината на фронта, който един-единствен пехотинец вече можел да удържа, по милионите мъже, които ще бъдат на тяхно разположение при една европейска война. Отговорът, разбира се, бил много прост — армиите вече били в състояние да се разпръснат дотолкова, че да запълнят цялото налично пространство на непрекъснатия фронт.
И те направили точно това. Не само във франция, но и през обширните територии на Русия, а впоследствие и през северна Италия, северна Гърция, североизточна Турция, та дори и през Месопотамия и Палестина. За мъжете в окопите тази война била нещо, което малцина техни предшественици били преживявали. Вместо да водят боеве един-два пъти годишно, те се намирали на бойното поле, на една крачка разстояние от врага, ден след ден, час след час, непрекъснато. Всеки ден те се изправяли пред опасността да бъдат убити и всеки ден били принудени да търпят мизерията на постоянния живот в окопите.
На фронтовата линия е истински ад, особено през зимата. През зимата е действително кошмарно. През лятото не беше чак толкова зле, но пак беше лошо. Зимата обаче не можеше да се сравни с нищо.
Това не беше място за човешки същества, сериозно ви казвам.
Канадски ветеран
Постоянното стоене в тази подобна на овесена каша тиня стана причина за едно заболяване, което се прочу като „окопни крака“. В нашия полк се наложи извършването на десетки ампутации.
Британски ветеран
Плъховете не те оставят на мира. А когато те ранят, плъховете започват да те ядат, и никой не може да се погрижи за теб. Това беше мръсно, отвратително място за живот, с цялата поквара, позната на човечеството.
Британски ветеран
Същността на военното изкуство на генералите открай време е била умелото съставяне на план за маневрите на войските, ала сега нито едно придвижване не било възможно, докато не се измисли начин за пробив в линията на насрещните окопи. А непрекъснатият фронт означавал, че всяка една атака трябва да бъде фронтална. И тъй като пехотинците не можели да се надяват да издържат на огнената градушка, която би ги посрещнала, ако се опитат да напреднат без подкрепления (нали точно затова са се и окопали), единственият начин за извършване на пробив изисквал първоначалното елиминиране на източниците на тази огнена градушка чрез непрекъснат обстрел на вражеските окопи и артилерийски позиции преди каквато и да било атака. Или поне така трябвало да стане на теория.
143
J. Е C. Fuller, The Second World War, 1939-1945: A Strategic and Tactical History (New York: Duell, Sloan and Pearce, 1949), 140.