![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
Помощник-шерифът Пиртъл бе поел нощната смяна от десет до шест и се бе отбил за чаша кафе и сладкиш в денонощното заведение на Гърди на шосето, северно от града, когато го извикаха в ареста по радиостанцията. Бяха минали три минути след полунощ, в петък сутринта.
Пиртъл заряза сладкиша и подкара колата на юг, към ареста.
— Какво има? — попита той дежурния.
— Обадиха се преди няколко минути, анонимен глас, търсеха главния шериф. Обясних му, че не е на смяна, тогава попита за тоя, който е. Това си ти. Казаха, че било много важно и че ще се обадят след петнайсет минути.
Пиртъл си наля кафе и се отпусна в големия стол на Ози. Телефонът иззвъня.
— За теб е — викна дежурният.
— Ало!
— Кой е? — попита гласът.
— Помощник-шериф Джо Пиртъл. Кой е?
— Къде е главният?
— Сигурно спи.
— Добре, слушай тогава и си отваряй ушите, защото е важно и няма пак да звъня. Познаваш ли оня, черния, Хейли?
— Зная го.
— Знаеш ли адвоката му Бриганс?
— Зная го.
— Слушай тогава. Брой го отсега до три часа — през туй време ще му вдигнат къщата във въздуха.
— Кой?
— На Бриганс.
— Не бе, кой ще му вдига къщата във въздуха?
— Това не ти влиза в работата, шефе, ти само слушай. Няма майтап. Пък ако мислиш, че те баламосвам, стой си на задника и чакай къщата му да хвръкне. Може да стане и ей сега.
Гласът замлъкна, но линията остана открита. Пиртъл напрягаше слух.
— Още ли си там?
— Лека нощ, шефе. — Слушалката изтрака.
Пиртъл скочи и хукна към дежурния.
— Чу ли?
— Разбира се, че чух.
— Викай Ози да идва тук. Аз отивам у Бриганс.
Пиртъл скри патрулната кола в една алея на Монроу Стрийт и тръгна през предните морави към дома на Джейк. Не видя никого. Беше един без пет. Обиколи къщата с фенерчето си, но не откри нищо необичайно. Всички къщи на улицата бяха тъмни и спяха. Той разви крушката на предната тераса и седна на един люлеещ се стол. Чакаше. Една непозната кола бе паркирана до олдсмобила под верандата. Смяташе да изчака Ози и да го попита дали да съобщят на Джейк.
В дъното на улицата светнаха фарове. Пиртъл се смъкна надолу на стола, за да не го забележат. Един червен пикап се движеше подозрително бавно към къщата на Джейк, но не спря. Той се надигна и го изгледа как изчезва към другия край на улицата.
След малко забеляза две фигури, които тичаха откъм площада. Разкопча кобура и извади служебния си пистолет. Първата фигура бе много по-едра от втората и бягаше много по-леко и гъвкаво. Това бе Ози. Другият беше Незбит. Пиртъл ги пресрещна на алеята и тримата се дръпнаха в сянката на предната тераса. Шепнеха си и наблюдаваха улицата.
— Какво точно каза оня? — попита Ози.
— Някой щял да вдигне във въздуха къщата на Джейк между полунощ и три часа. Каза, че не било майтап.
— Това ли е всичко?
— Да. Не беше кой знае колко любезен.
— Откога си тук?
— От двайсетина минути.
— Дай ми радиостанцията си и се скрий в задния двор — обърна се Ози към Незбит. — Не вдигай шум и си отваряй очите.
Незбит притича отзад и намери малка пролука между храстите край задната ограда. Пропълзя там на четири крака и изчезна в храстите. От скривалището си можеше да наблюдава цялата задна част на къщата.
— Ще кажеш ли на Джейк? — попита Пиртъл.
— Не още. Можем да го направим всеки момент. Ако почукаме, те ще запалят лампите, а точно това не ни трябва сега.
— Добре, ами ако Джейк ни чуе, отвори вратата и започне да стреля? Може да си помисли, че се опитваме да се вмъкнем, за да крадем.
Ози наблюдаваше улицата и не отговори.
— Слушай, Ози, постави се на негово място. Ченгетата са обградили къщата ти в един през нощта и чакат някой да хвърли бомба. Ти какво ще предпочетеш: да си останеш в леглото или да ти го съобщят?
Ози оглеждаше къщите наоколо.
— Слушай, шерифе, по-добре да го събудим. Ами ако не успеем да спрем тоя, дето го е замислил, и някой вътре пострада? Нас ще обвинят, нали?
Ози се изправи и натисна звънеца.
— Отвий оная крушка — нареди той, сочейки тавана на терасата.
— Отвих я вече.
Ози отново натисна звънеца. Дървената врата се отвори, Джейк се показа и загледа шерифа. Беше облечен в омачкана нощна риза, която му стигаше до коленете, и държеше зареден трийсет и осем милиметров пистолет в дясната си ръка.