Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
Промъкна се между прострените тук-таме каторжници, обиколи кораба и установи, че „Бързия“ има четири топа със снаряди от осем до десет ливри. Попипа ги даже и се увери, че се пълнят откъм затвора. Значи бяха нови топове, с които се стреля много лесно и правят големи поражения.
А мъжете, които спяха на палубата, бяха десетина, но навярно и други, много повече, спяха вътре в брига. Всъщност, като подслушваше, Еъртън подразбра, че на борда има около петдесет души. Те бяха много за шестимата преселници на остров Линкълн! Но благодарение на предаността на Еъртън Сайръс Смит нямаше да бъде изненадан, щеше да знае какви бяха силите на противника и да вземе съответните мерки.
И на Еъртън му оставаше само да се върне при другарите си и да им съобщи какво беше научил — той се готвеше да се добере до носа на кораба, за да се хвърли в морето.
Но на тоя човек, който беше казал, че ще изпълни нещо повече от дълга си, му мина през ума една героична мисъл. Да пожертва живота си, но да спаси острова и преселниците. Сайръс Смит явно не можеше да се справи с петдесет въоръжени разбойници, които щяха да влязат насила в Гранитния дом или да ги обсадят, докато ги принудят да се предадат от глад, и по тоя начин щяха да се справят с тях. И той видя своите спасители, ония, които го бяха направили човек, и то честен човек, ония, на които дължеше всичко, видя ги безмилостно избити, целия им труд отишъл по дяволите, а острова им превърнат в пиратско гнездо! Каза си, че той, Еъртън, беше първопричината за толкова нещастия, тъй като някогашният му другар Боб Харви беше осъществил собствените си намерения, някакъв ужас овладя цялата му душа. И тогава го обзе неудържимото желание да хвърли във въздуха брига, а заедно с него и целия му екипаж. Еъртън щеше да загине при взрива, но щеше да изпълни своя дълг.
Еъртън не се колеба. Да стигне до крюйткамерата26, която се намира винаги на кърмата на кораба, беше лесна работа. Един кораб с такова предназначение не можеше да няма барут и само една искра щеше да го унищожи за миг.
Еъртън се спусна предпазливо в междупалубното помещение, където спяха много моряци с глави, натежали повече от пиянство, отколкото за сън. В подножието на гротмачтата беше запален фенер, около който беше окачена стойка с най-различни огнестрелни оръжия.
Еъртън откачи от стойката един револвер и провери, че е пълен и че капсулата му е в ред. Достатъчен му беше, за да извърши разрушителното си дело. И той се промъкна към кърмата, за да се спусне под юта на брига, където трябваше да се намира крюйткамерата.
Еъртън се видя принуден да разбие вратата и веднага се залови за тая работа. Не беше лесно да работи безшумно, защото трябваше да счупи един катинар. Но здравата ръка на Ейртон строши катинара и вратата бе отворена… В същия миг някой сложи ръка върху рамото на Еъртън.
— Какво правиш тук? — попита грубо едър мъж, който се изправи в мрака и веднага освети лицето на Ейртон с фенер.
Ейртон се дръпна назад. При бързия отблясък на фенера той позна някогашния си съучастник Боб Харви, но Боб не можа да го познае, тъй като навярно мислеше, че Еъртън беше умрял отдавна.
— Какво правиш тук? — повтори Боб Харви и сграбчи Еъртън за колана на панталона.
Но Еъртън не отговори, а блъсна силно водача на каторжниците и се опита да се вмъкне в крюйткамерата. Един изстрел в буретата с барут и всичко щеше да се свърши!…
— Насам, момчета! — извика Боб Харви. Двама-трима пирати, сепнати от вика му, скочиха, нахвърлиха се върху Еъртън и се опитаха да го повалят. Но Еъртън беше здравеняк и се изскубна от ръцете им. Екнаха два изстрела и двама каторжници паднаха на пода. Но един нож, който той не можа да отбие, му разряза рамото.
Еъртън разбра, че нямаше вече възможност да изпълни намерението си. Боб Харви беше затворил вратата на крюйткамерата и в междупалубното помещение настана суматоха, която показваше, че всички пирати се бяха събудили. Еъртън трябваше да се спаси, за да продължи борбата рамо до рамо със Сайръс Смит. Единственият изход беше да избяга!
Но имаше ли още възможност да избяга? Съмнително, макар че Еъртън беше решен на всичко, за да се присъедини към другарите си.
Оставаха му още четири патрона. Еъртън изстреля двата веднага — единия срещу Боб Харви, но не го засегна или поне не го засегна тежко, — използва в миг отдръпването на противниците си и се спусна към стълбата на входника, за да излезе на палубата на брига. Като мина край фенера, той го счупи с дръжката на револвера и настана дълбок мрак, който трябваше да улесни бягството му.
Двама-трима пирати, събудени от шума, се спуснаха по стълбата след него. Петият изстрел повали единия от тях, а другите избягаха, тъй като въобще не бяха разбрали какво ставаше. С два скока Еъртън се намери на палубата на брига, изстреля и шестия патрон право в лицето на един пират, който тъкмо го беше сграбчил за врата, и след три секунди скочи през фалшборда и се хвърли в морето.
26
Склад за експлозиви.