Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
— Лиарин! — Думата бе само един шепот, който вятърът откъсна от устните му, но в него отекна като вик, когато разпозна белия, строен силует. Тя беше! С един скок се озова от другата страна на тесния поток и се затича към нея. Видя я да се обръща изненадано, когато го чу да идва. Беше само по нощница. Долният й край беше мокър, защото вълните обливаха глезените й; вятърът прилепваше тънкия плат към тялото й, лунната светлина играеше в косите й. Приличаше на уплашена фея от приказките.
— Лиарин! — Името прозвуча като нежен повей, събуден от несбъднатия копнеж на мъж, влюбен в една мечта.
— Лианор — отвърна отчаяно тя.
Въпреки че Аштън не различаваше ясно лицето, нито можеше да види движението на устните й, чу сподавената мъка в гласа й и сърцето му се сви от болка.
— Както и да се казваш, ти си и ще бъдеш единствената ми любов.
Тя отметна коси от лицето си и го погледна, изпълнена с мъка и страст. Копнееше да лежи на гърдите му и да чувства дъха му върху кожата си. „Боже, какъв адски огън е любовта“ — мислеше си тя. Щеше ли някога да намери покой?
— Не предполагах, че ще те срещна тук — рече тя. — Баща ми каза, че си отишъл с лодката до твоя параход. Сега седи с пазачите в къщата и пие.
— Един от моите хора ми донесе малко провизии — отговори Аштън. — Сигурно баща ти го е сбъркал с мен.
— Аха…
— Добре ли си? — попита той загрижено.
Тя пое дълбоко въздух.
— Не можех да заспя и си помислих, че разходката ще ме успокои. — Млъкна, защото прекрасно знаеше, че бе напуснала стаята си и по още една причина. С треперещ глас каза: — Сънувах, че Малкълм ме е взел със себе си, за да ми покаже гроба ти. Дори видях надгробната плоча с твоето име. Валеше и духаше ужасен вятър. Всичко бе така истинско, така реално, че се ужасих.
— Било е само сън, мила — утеши я Аштън. — Нямам намерение да умирам и да те оставям в ръцете му.
Приближи се до нея, за да различи лицето й. Усещаше колко е неспокойна и отново запита настойчиво:
— Наистина ли си добре?
Лианор отвори уста да го успокои, да обясни, че е добре, но не каза нищо. Поклати глава, обърна се и бавно тръгна по брега. По-скоро чувстваше, отколкото чуваше, че той върви до нея.
— Тази вечер си толкова замислена — обади се той. — Не искаш ли да ми кажеш какво те потиска?
Лианор зарея поглед над вълните и накрая каза:
— Аз… аз ще имам дете.
Аштън искаше да я грабне в прегръдките си, обзет от радост, но се спря. Изведнъж си помисли колко неясни бяха взаимоотношенията им. Тя изглеждаше така студена и далечна и беше изрекла думите сякаш с нежелание. Той помълча и накрая с мъка попита:
— От кого?
Заболя я като от удар с нож. Не можеше да разбере защо й задава този въпрос.
— Малкълм и аз никога не сме спали заедно.
Аштън я обгърна с безкрайна нежност. Сложи едната си ръка под гърдите й, а другата на корема. Чувстваше плътта й твърда и стегната под тънкия плат. Наведе глава, а устните му докоснаха лявото й ухо, когато я попита:
— Ще си дойдеш ли сега с мен у дома?
Тя дълбоко въздъхна.
— Бебето не решава въпроса, Аштън. Не мога да се върна, без да знам коя съм. Има много неща, които трябва да си припомня. Как мога да те приема за свой съпруг, когато постоянно имам видения, в които вдигат чаши към мен и ме поздравяват като жена на Малкълм?
— Виденията, любима, невинаги отговарят на истината. Как би могла да си сигурна дали това, което ти се явява, се е случило наистина?
Лианор отново въздъхна.
— Без да си дава сметка, Малкълм потвърди виденията ми. А той не знае какво става в душата ми.
Гласът на Аштън прозвуча дрезгаво и сурово.
— Не можеш да очакваш от мен, че ще се отдръпна и ще гледам безучастно как някой отнема жена ми и детето ми.
— Дай ми още малко време, Аштън — помоли тя и погали ръката, положена върху корема й. — Тази къща крие толкова тайни. Ако я напусна, може би никога няма да узная коя съм.
— Тогава ми позволи да отпратя Малкълм Синклер — предложи Аштън. — Докато се намираш в една къща с него, непрекъснато се безпокоя за сигурността ти. Ако загуби търпение, няма ни най-малко да се съобразява с желанията ти. А баща ти не може да те защити, ако се стигне до сблъсък.
— Знам това и ти обещавам, че ще бъда предпазлива, но Малкълм е част от моя живот.
— А аз?
Лианор отпусна глава на гърдите му.
— Не зная, Аштън. Мога само да се надявам… — Устните й затрепериха, по бузите й се търкаляха сълзи. — Надявам се и заради себе си, и заради детето, че си нещо повече от моето настояще. Вечер си лягам в леглото и когато светлината угасне, си мисля за нас. Чувствам те до себе си, чувствам ръцете ти по кожата си и цялото тяло ме заболява от копнеж…