Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
— Когато ми казаха, че живеете в палатка, Аштън, нито за миг не съм си представял такава чудо — извика капитан Мейерс. — Въобразявах си, че се свивате под малко парче брезент или че лежите на някоя тясна пейка. Сам ли измислихте всичко това?
Аштън се подсмихна.
— За мен е важно въздействието, Чарлз. Малкълм Синклер явно обича яркото и безвкусното, особено когато не е вкъщи, ако разбирате какво искам да кажа.
Компанията, която Синклер предполагаше, беше най-доброто доказателство за това. Въпреки всичките си усилия да изглеждат великолепно, жените изобщо не можеха да се мерят с Лиарин.
— Исках Малкълм да се чувства добре, ако се заблуди да влезе някога тук.
Капитан Мейерс се ухили.
— Този мъж май много обича жените, а?
— И така може да се каже — отговори сухо Аштън.
— Малкълм Синклер? — Сара въпросително повтори името. — Кой е той?
Аштън кимна към къщата насреща.
— Живее горе с Лиарин. Но твърди, че се казвала Лианор.
— Майката на мъжа ми по баща беше Синклер — рече замислено Сара и бавно отиде до входа на шатрата. Погледна към къщата, но мъжът на верандата беше изчезнал. С въздишка се върна обратно, седна върху купа меки възглавници, взе в ръка чинийката с чашата и отпи от чая. След това каза на Аштън: — Знаете ли, че Хоръс Тич беше долу край реката и разглеждаше новия параход, който наскоро купихте? Използва случая да огледа и складовете, и явно много се интересуваше какво е изгоряло тогава. Разказах за това на шерифа Добс. Той обеща да държи под око този човек.
— Хоръс беше и тук — каза Аштън и стана, за да долее кафе на капитана. — Постоянно се мотае наоколо. Харви му зададе тогава няколко въпроса, но не разполагаше с конкретни доказателства, че онзи е имал нещо общо с пожара. Дори мислех да поставя неколцина мъже да пазят къщата и да внимават да не се случи нещо, докато Лиарин е тук. — Аштън се засмя безрадостно. — Но Малкълм сам използва двама неугледни селяни за тази цел… и на първо място, за да ме държи настрана от нея.
— Селяни2? — Капитан Мейерс се почеса замислено по главата. — Да не играете тук шах или нещо подобно, Аштън?
— Да, Чарлз. Играем на шах, само че в тази игра е заложено сърцето ми.
Сега, когато Аштън Уингейт имаше гости, Малкълм съзря удобна възможност незабелязано от съперника си да отмъкне жена си в Билокси. Той тръгна по коридора към спалнята й. Беше му безразлично, че Мегън още не я е събудила. На вратата имаше резе, но силното чукане стресна Лианор. Сънена, тя тръгна със залитане към вратата и изстена, когато видя Малкълм да стои отвън напълно облечен. Молеше се само да не я занимава пак със сделките си. Той се промъкна покрай нея в стаята, а тя се мушна обратно в леглото и се зави презглава. Искаше й се посетителят да изчезне така бързо и лесно от стаята й, както бе изчезнал от погледа й.
— Имам да уреждам днес някои неща в Билокси и бих искал да дойдеш с мен. Много ще съм ти задължен, ако бързо се надигнеш от мекичкото си легло и се облечеш.
— О, Малкълм! — простена тя. — Моля те, върви днес без мен. Наистина не ми е добре, нямам желание в това състояние да те чакам цял ден в каретата.
— Хайде, Лианор, ще се почувстваш по-добре, когато тръгнем на път, сигурен съм.
И с вдигната ръка пресече всички аргументи, които тя смяташе да му противопостави.
— Не желая да слушам никакви възражения, мила моя. Ще изпратя Мегън да ти донесе чаша чай и да ти помогне при обличането. Моля те побързай. Срещата ми е важна, не желая да закъснявам.
Той излезе, затвори вратата след себе си и така я лиши от всякаква възможност за съпротива. Когато Лианор го чу да си отива, огледа равнодушно стаята. Беше отворила прозореца сутринта, но бризът, който нахлуваше, бе топъл и влажен, предвестник на тежката жега, която щеше да намалее едва привечер. Нощницата й лепнеше по тялото, потта се стичаше на малки капчици между гърдите й.
Тя внимателно отметна чаршафа и стана. Едва се решаваше да диша, защото стомахът й се бунтуваше при всяко движение. След това, като се подпираше, отиде до нишата за миене. Един поглед в малкото огледало над легена потвърди, че не беше в най-добра форма. Изглеждаше бледа и уморена, в очите й липсваше обичайния блясък. Въздъхна дълбоко, после наплиска с хладка вода лицето и ръцете си с надеждата, че това ще я освежи. Не постигна особен успех и едва когато Мегън се появи с чая и няколко бисквити, Лианор се почувства по-силна и решителна. Но обличането просто не бе по силите й, а когато Мегън й подаде едно отворено шишенце с парфюм, за да го помирише, тя едва не повърна.
2
Игра на думи, в случая се имат предвид пешките в шаха. — Б.пр.