Не ме забравяй

Впери поглед в стаята, пренебрегвайки собствената си болка. Тангосът стоеше ей там до вратата. С едната си ръка държеше автомата, а с другата стискаше пистолета на Гейб. После отиде зад стола и насочи глока към отпуснатата фигура върху него. Себастиан мигновено застана по-стабилно върху перваза на прозореца. Животът на Малъри зависеше от това дали ще успее да скочи през прозореца в подходящия момент. Какъв беше тоя извратен кучи син, който може да насочи пистолет към дете?

— Добре — извика мъжът. Изразяваше се спокойно и кратко и това издаваше военна подготовка. Фактът, че не беше включил лампите, а предпочиташе да действа на тъмно, също го издаваше. Себастиан дяволски се разтревожи от това. — Влез с ръце на тила. Едно излишно движение и ще пусна куршум в черепа на дъщеря ти. Не се помайвай.

Малъри се размърда при тази заплаха. Пулсиращата болка в главата й беше толкова силна, че стомахът й се преобръщаше, но мигновено се сети къде се намира. Усети, че нейният нападател е зад нея, и застина. Най-лошото, което можеше да направи в момента, беше да се издаде, че е дошла на себе си. Остана отпусната на стола, преструвайки се, че е в безсъзнание, а сърцето й направо щеше да изхвръкне от гърлото и кръвта бучеше в ушите й.

В стаята беше тъмно. Вратата изскърца и тя си позволи да погледне към нея през притворените си клепачи. Силуетът на Гейб се появи в рамката на вратата, очертан от светлината на единствената лампа на паркинга. Ръцете му бяха вдигнати с дланите на тила. Това беше най-приятната гледка, която тя бе виждала през живота си, докато не усети как някой опря студеното дуло на пистолет в тила й.

О, по дяволите!

Не беше възможно това да се случва. Но се случваше. Десет минути след пристигането на ченгето в къщата им тя бе проумяла, че полицаите пет пари не дават за това, че Реги се е снабдил с марихуана от някакъв дилър. Ченгето я беше заключило отзад в закрития си автомобил и бе профучало право покрай полицейския участък. Тя тропаше по стъклената преграда между тях, но той не й обърна внимание. Именно тогава голата истина я удари в лицето. Това така наречено арестуване нямаше нищо общо с нея. То имаше нещо общо с онова, което Гейб се беше опитал да им каже по пътя от Анаполис за дома — че някой се опитва да го убие. Малъри потрепери от ужас, осъзнавайки, че я използват като примамка, за да прилъжат Гейб и да го убият.

Ченгето я закара в морския резерват „Бек Бей“, където го чакаше друг мъж с униформа. Краткият им разговор само потвърди заключенията на Малъри. Те възнамеряваха да убият Гейб, да закарат трупа му навътре в океана и там да го изхвърлят.

Тя едва се сдържа да не повърне. Вместо това се закле пред себе си, че ще направи всичко възможно, за да запази Гейб жив.

— Достатъчно близо си — каза Манинг.

Тя го разпозна по гласа.

Гейб замръзна на място.

Малъри тайно огледа стаята. Къде беше Клемънс? О, да, татко й го бе нокаутирал вече. „Как ли се е досетил?“ — чудеше се тя, благодарна, че е проработила интуицията му. Беше се опитала да го предупреди, че има още един мъж. Това нищожество я беше праснало и тя бе паднала в безсъзнание — от ада си беше донесла главоболието като доказателство. Въпреки нейното предупреждение, този тип бе взел надмощие. Не само че Гейб бе капитулирал, но и дулото на пистолета бе опряно в челото й.