Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Предлагам да се размърдаме преди тази дискусия да е станала чисто академична.
— Прав си — Рейнар изглеждаше убеден, поне засега — Това не го съобразих.
Никола прикри облекчението си.
— Сигурен съм, че ще ти намерим някакъв друг ужас, с който да се биеш в някой по-подходящ момент. — каза любезно, докато Рейнар отиваше към вратата.
— О, аз пък смятах, че дълбоко в себе си си решил всички да умрем заедно.
Никола реши да прости това на Рейнар и се обърна, за да хване Инспектора под ръка и да му помогне да мине през вратата. Изражението на Ронсард се беше изменило от кротко наблюдение до развеселено озадачение и отново бързо се превърна в любезна незаинтересованост, когато долови погледа на Никола. Никола остана с изнервящото усещане, че току-що бяха разкрили за себе си повече, отколкото беше нужно.
След като минаха през вратата, Крак я затвори и залости.
Никола подаде револвера на Крак без по-нататъшни коментари от страна на Рейнар и Крак пое водачеството, Никола крепеше Ронсард, а Рейнар вървеше след тях. След като изминаха петдесетина крачки в полутъмния коридор, Крак вдигна ръка да спрат. Никола изчака, докато Крак се обърна назад и прошепна:
— Усещаш ли миризмата?
Никола се намръщи, опитвайки се да долови в застоялия въздух нещо, различно от нормалната воня на затвор. Тогава го усети. Мирис на животно, смрад подобна на тази в обитавани от плъхове сгради, но далеч по отвратителна и непрестанно усилваща се.
— Промъкнало се е пред нас. — прошепна Рейнар.
— Направихме такива заобикалки, че може ние да сме се озовали пред него, — отвърна Никола — Виждаш ли отпред да се движи нещо?
Той виждаше празното пространство, където коридорът се съединяваше с друг проход с по-нисък таван и по-малко лампи.
— Не. И не чувам нищо.
— Другите жертви навярно също не са чули нищо. — отбеляза тихо Ронсард.
Рейнар и Никола се спогледаха.
— Съвсем намясто се намесва, не мислиш ли? — направи коментар Рейнар с усмивка по адрес на Инспектора.
Никола реши, че няма време, за да се дразни.
— Давайте напред — бавно. — каза.
Крак стигна до разклонението пръв и вдигна предупредително ръка, за да спрат. Те спряха. Рейнар стисна по-здраво дръжката на меча си.
След секунда Крак им махна да идват.
На пода в пространството, където се пресичаха проходите лежеше мъж в тъмна униформа на надзирател, безформена купчина, с лице към пода и ръка извита под неестествен ъгъл и засъхнала кръв наоколо. Тежка стоманена врата преграждаше единия край на прохода, който в другата посока водеше наляво и редките газени лампи по протежението му не разкриваха нищо друго, освен гол камък.
Никола виждаше, че вратата е плътно затворена и заключена и знаеше, че съществото не е дошло откъм коридора, по който бяха минали току-що. Погледна към очевидно празния проход. То е там. Но просто не знае, че ние сме тук. Все още.
Никола направи на Крак жест да даде револвера на Рейнар, след което посочи надзирателя и изрече само с устни:
— Ключовете.
Крак кимна.
Рейнар взе пистолета и тихо пристъпи в коридора, откъдето можеше да покрива отритото пространство. Той погледна разтревожено към Никола, който знаеше какво мисли той в момента. Засега можем да пазим абсолютна тишина, помисли Никола, но ще чуе отварянето на вратата.
Крак откачи връзката ключове от колана на надзирателя и пристъпи към вратата. Намери ключа и го превъртя внимателно. Превъртането на лостовете отекна гръмко в тишината.
Откъм прохода не долетя нито звук.
Никола бързо помогна на Ронсард да мине покрай мъртвия надзирател и през вратата. Докато Рейнар се обръщаше, за да ги последва, въздухът се раздвижи и най-близките лампи леко помръкнаха. Никола пропусна Инспектора и изкрещя някакво инстинктивно несвързано предупреждение. То бе достатъчно за Рейнар, който се хвърли през вратата и Крак я затръшна почти в същия момент.
Нещо тежко се удари в дебелия метал и грохотът накара камъните под краката им да потреперят. Настъпи пауза, след което дръжката се размърда, сякаш някой я натискаше от другата страна.
— Ключовете? — прошепна Никола с пресъхнало гърло.
Крак вдигна връзката ключове и се чу колективна въздишка на облекчение. Ако бяха останали в ключалката… помисли си Никола. Ами, неприятностите ни щяха да свършат много скоро.
— Браво, — каза Рейнар на Крак — Давай сега да се измъкваме оттук преди онова да е намерило обиколен път.
Никола взе от Крак връзката ключове. Сега при всички положения щяха да се придвижват по-бързо и да се придържат към по-директен маршрут към целта си, ако успееха да избягнат надзирателите. Надяваше се само бързото им придвижване да е достатъчно бързо.