Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
— Всичко е… толкова сложно. Имаш ли време да поговорим преди да излезеш?
— Знаеш, че винаги имам време за теб — отвърна леля й и я огледа още по-тревожно. — За какво искаш да говорим?
Откъде да започне? С ужасната бъркотия, в която бе превърнала живота си и живота на Дейвид? Или по-отдавна, от онази трагедия, която завинаги бе белязала живота й?
— Разкажи ми за майка ми — напрегнато каза тя.
— Ти никога не си искала да говорим за Клио — изуми се Лора. — Защо ме питаш точно сега?
— Защото трябва да разбера — рязко отвърна Джослин. — Що за човек е била тя? Защо баща ми се е развел с нея? Наистина ли е била безсрамна уличница, както всички твърдят?
— Мое скъпо момиче, кой ти е казал подобно нещо? — ужасено възкликна леля й.
— Всички! Спомняш ли си карикатурите, които видяхме на витрината на книжарницата?
По-възрастната жена потръпна.
— Не смятах, че си достатъчно голяма, за да разбереш какво означават тези рисунки.
Джослин осъзна, че лейди Лора не е била на повече от деветнадесет или двадесет години, когато се бе случило. Сигурно е била не по-малко разстроена от племенницата си. Навярно дори повече, защото всеки ден е трябвало да понася злобните клюки в салоните и балните зали на Лондон. Нищо чудно, че с нетърпение бе последвала Андрю Къркпатрик в неговия полк.
— Онзи ден не бе единственият път. — Джослин стисна устни. — Слугите я наричаха лека жена, когато си мислеха, че не ги чувам. Така говореха за нея и благовъзпитаните млади дами в онова изискано частно училище в Бат, където баща ми ме изпрати и откъдето избягах. След това имаше един благородник, който се опита да ме съблазни на дебютантския бал на дъщеря си, защото смяташе, че съм лесно достъпна жена. „Каквато майката, такава и дъщерята“, нагло заяви той, преди да си напъха езика в устата ми.
— Мили Боже, защо никога не си ми казвала? Нито пък баща ти… — Лицето на Лора пребледня. — Винаги си изглеждала… незаинтересована. Беше само на четири години, когато майка ти си тръгна и не личеше, че ти липсва. Аз поне не си спомням някога да си питала какво е станало с нея.
— Разбира се, че не съм питала! — Джослин се разтрепери. — Дори и едно малко дете знае за какво не бива да пита.
— Клио бе упорита и твърдоглава жена и направи няколко ужасни грешки, но в никакъв случай не беше уличница — убедено заяви Лора. — Двамата с баща ти се влюбиха от пръв поглед и се ожениха само няколко седмици след първата си среща. Но щом пламъците на страстта се уталожиха, те откриха, че всъщност нямат почти нищо общо помежду си. — Леля й тъжно поклати глава. — Можеха да живеят отделно, както го правеха мнозина от хората с модерни възгледи, но всеки от тях искаше другия да… изпълни мечтите му. Да бъде идеален любовник. Те не можеха да се приемат един друг такива, каквито бяха. Конфликтите помежду им бяха ужасни. Караха се в обществото, караха се и насаме. Между тях съществуваше някаква извратена любов, породена от гняв и омраза. Спомняш ли си нещо?
— О, да. — Гласът на Джослин бе едва доловим шепот. — Спомням си. — Стисна очи, а викът на баща й прониза мозъка й: „Ти си жена, което означава, че си алчна лъжкиня и курва! Проклет да е часът, в който те срещнах!“.
Майка й бе реагирала с гняв и с чупене на китайски сервизи, проклинайки съпруга си за неговата жестокост и вероломство. Джослин се бе свила в ъгъла на огромната гостна в Чарлтън, вцепенена от яростта, обзела родителите й, твърде изплашена, за да избяга. Скандалите и размяната на обиди белязаха завинаги душата й.
Притисна ръка към сърцето си, опитвайки се да успокои болката, която я измъчваше през целия й живот.
— Спомените ми са много накъсани. Разкажи ми какво се е случило, така, както ти си го спомняш.
Лейди Лора прехапа устни.
— По времето, когато дебютирах в обществото, родителите ти бяха достигнали до това положение, когато всеки се опитваше да нарани другия, колкото се може по-силно. Баща ти направи своя любовница една от най-прочутите куртизанки в Лондон, което само по себе си бе достатъчно лошо. Но чашата преля, когато той се осмели да се появи с нея на един от баловете на Клио в същата тази къща. Аз разговарях с Клио, когато Едуард влезе с любовницата си в балната зала. Лицето на майка ти стана мъртвешки бяло. Тя беше изкусен стрелец и аз бях убедена, че ако в този миг имаше пистолет в ръката си, щеше да изстреля един куршум право в сърцето на съпруга си. Вместо това, след нечуван скандал пред лицето на половината от висшето лондонско общество, тя напусна бала заедно с барон фон Ротенбург, пруски дипломат, който отдавна я преследваше. Клио и Ротенбург се впуснаха в буйна любовна авантюра, която даде на баща ти предостатъчно основания да поиска развод. След онази нощ на бала тя вече никога не стъпи в тази къща. Баща ти не й позволи дори да си вземе личните вещи. Заповяда да опаковат всичко и да го отнесат в дома на фон Ротенбург, заедно с поканата му за дуел. Едуард не беше ранен, но Ротенбург бе улучен от куршум в белите дробове и пет години по-късно почина вследствие на тази рана.