Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
Да загуби любящата и грижовна Гили, за Джослин бе като да загуби майка си за втори път. След това си отиде и леля Лора, която се омъжи за чичо Андрю. Когато стана на пет години, Джослин вече знаеше, че ако обичаш някого, непременно ще го загубиш.
— Откъде знаеш толкова много за мислите и чувствата на майка ми? — попита тя.
— Тя бе за мен като сестра и аз не можех да понеса мисълта, че ще я загубя завинаги. Ние си пишехме до смъртта й. Аз й изпращах рисунките, които ти рисуваше, разказвах й как растеш. След като се омъжих и напуснах Чарлтън, икономката ми пишеше как си и как живееш и аз предавах информацията на майка ти. Клио питаше дали някога говориш за нея, но ти никога не я споменаваше — тихо рече Лора. — Аз не можех да й причиня допълнителна болка, затова я лъжех и й пишех, че много често говориш за нея.
— Мислех си за нея през цялото време, но се боях да питам — прошепна Джослин.
Лора нежно я погали по главата.
— Защо си се бояла?
Джослин стисна очи, опитвайки се да проумее казаното от леля й.
— Струва ми се, че… вярвах, че ако попитам за нея, татко също ще ме отпрати надалеч.
— Той не би направил подобно нещо. — Лора я прегърна. — Той те обичаше повече от всичко на този свят. Тъй като ти никога не питаше за майка си, и изглеждаше щастлива, той реши, че е по-добре, ако не повдига този въпрос. Беше благодарен, че тази грозна история не те бе засегнала.
— Не ме е засегнала? — Джослин горчиво се изсмя, на върха на истерията. — Животът ми бе белязан от техния развод.
— Никой от нас не си е представял, че ще го приемеш толкова зле, нито че си била жертва на подигравки и обиди. Но знай че си била обичана. Мисля, че причината Едуард да не се ожени повторно бе желанието му да ти отделя повече време и внимание.
— А пък аз си мислех, че предпочита многобройните си любовници пред мен — язвително отбеляза Джослин. — Това също оформи един от основните ми възгледи за живота: мъжете по природа са непостоянни и изменчиви. Чичо Андрю верен съпруг ли е? Изобщо съществува ли подобно нещо?
Мигом съжали за въпроса, но леля й спокойно отвърна:
— Да, Дрю ми е верен. Той се закле във вечна любов и аз никога не съм се съмнявала в думите му. Както и той, никога не е имал основание да се съмнява в мен.
— Вие двамата наистина ли сте щастливи, както изглеждате? — тихо попита Джослин. — Винаги съм се чудела дали хората от нашия кръг могат да бъдат щастливи в брака.
— Каква циничка си станала — въздъхна Лора. — Да, мила моя, двамата с Дрю сме много щастливи. О, разбира се, понякога се случва да се скараме. Всички двойки го правят. Но първоначалната любов, която ни свърза, с годините става все по-силна.
— Наистина ли смяташ, че майка ми ме е обичала? — колебливо попита Джослин.
— Знам, че те обичаше. Клио ми писа малко преди смъртта си. По-късно осъзнах, че… се е сбогувала с мен. — Лора преглътна с усилие. — Тя пишеше, че за нищо не съжалява така, както че те е загубила и че няма да те види как порастваш. Тя ти изпрати подарък, но тогава не се реших да ти го дам. Ти не говореше за майка си и аз не исках да рискувам да те разстроя. Само ако съм била по-прозорлива.
Стана и протегна ръка на Джослин, за да й помогне да се изправи.
— Ела с мен. Време е да направя това, което трябваше да направя преди години.
Глава 33
Джослин безмълвно последва леля си по стълбите нагоре до стаята, която заемаше семейство Къркпатрик, когато идваха в „Кромарти Хаус“. Освен това Лора и Андрю винаги споделяха едно легло, за разлика от повечето двойки от тяхната класа. Още едно доказателство, че съществуваха щастливи бракове.
Лейди Лора отвори сандъчето си с бижута, извади една плоска овална кутийка, дълга около десетина сантиметра, и я подаде на Джослин. Беше кутийка за снимки с изключително изящна изработка.
С треперещи пръсти Джослин намери закопчалката отстрани и я отвори. Вътре имаше миниатюра — портрет на жена със златисти коси, ослепителна красавица с лешникови очи. На срещуположната стена бе прикрепен лист, върху който с елегантен почерк бе написано: „На дъщеря ми Джослин, с цялата ми любов.“
Ръката й конвулсивно остави кутийката. Лицето на майка й отприщи поток от спомени. Как си играе в градината, а майка й сплита цветя в косите й, как препускат сред хълмовете на Чарлтън, а майка й я държи в скута си върху седлото. Как се рови в гардеробната й, пълна с коприни и дантели. Спомни си дори, че въобще не й се скара, когато неволно съсипа новото й боне.