Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
Джослин разтри пулсиращите си слепоочия.
— Мили Боже, на колко хора е провалила живота тази жена?
— Не бива да обвиняваш майка си за развода. Баща ти бе не по-малко виновен от нея. Може би дори повече — мрачно заяви леля й. — Обичах и Клио, и Едуард, но те бяха свързани по някакъв фатален начин, който изкарваше наяве най-лошото в характерите им.
— Значи тя е избягала с друг мъж — саркастично заключи Джослин. — Какво възхитително и морално решение на проблемите й.
— Клио не беше лекомислена жена. Тя не би си взела любовник, ако баща ти не я бе принудил да го стори. С времето се влюби в Ротенбург, но той беше католик, а семейството му не допускаше да се обвърже с разведена жена. Макар че той щеше да се ожени за нея и без позволението на семейството си, тя не искаше той да се отчужди от близките си и затова остана негова любовница до смъртта му.
— Как е умряла тя? — попита Джослин, борейки се с неволното чувство на възхищение, което изпитваше към майка си заради отказа й да откъсне любовника си от семейството му.
— На следващия ден след погребението на Ротенбург тя излязла на езда с единия от жребците му и… опитала да прескочи един ров, който бил прекалено широк. И тя, и конят загинали. — Лора затвори очи, а лицето й се изкриви от болка. — Моля те, не си мисли лошо за нея, Джослин. Тя може и да не е била разумна в любовта, но имаше добро сърце и умееше да го отдава докрай.
Значи това бе историята на благородната, красива и страстна Клио, графиня Кромарти. Мъката, с която живееше Джослин от дете, избухна в болезнени вълни. Младата жена скочи от дивана и закрачи из стаята, кършейки ръце като обезумяла. Едва способна да говори, тя извика с пресипнал от страдание глас:
— След като тя е била толкова прекрасна, тогава какво не е било наред с мен?
Завъртя се с лице към леля си, а сълзите рукнаха от очите й.
— Какво е било толкова ужасяващо, дяволски сбъркано у мен, че собствената ми майка е могла да ме изостави без една едничка дума? Без следа от разкаяние или съжаление?
Опита се да продължи, но не можа. Коленете й бавно се подгънаха и тя се сви на пода. Обхвана ги с ръце в отчаян опит да устои на жестоката рана, съкрушила духай.
— В какво съм сгрешила? — простена, чувствайки се така, сякаш я разкъсват на две. — В какво съм сгрешила?
— Мили Боже! — с треперещ глас възкликна Лора. В следващия миг вече бе на пода до Джослин, сгуши я в прегръдките си и я залюля напред-назад сякаш бе дете. — Скъпо мое момиче, това ли си мислила през всичките тези години? Защо никога не си ме попитала? Щях да ти кажа истината.
— Аз знаех истината. — Джослин стисна устни. — Че майка ми е била курва, че ме е изоставила, без дори да погледне назад.
— Това не е вярно! Клио отчаяно се опита да получи родителските права. Веднъж отиде до Чарлтън, за да те види, като смяташе, че Едуард е в Лондон, но той си беше у дома и я заплаши с камшика си. Каза, че ще я убие, ако някога посмее отново да се доближи до теб. Тя се опита да го убеди, че след като ти няма да наследиш титлата, можеш да живееш с нея. Той отказа, а тя на колене го умоляваше да й позволи поне да те види, но той не се съгласи. — Лора се разплака. — Аз бях ужасена, но осъзнах дълбочината на нейното страдание едва когато родих собствени деца.
— Излиза, че баща ми ме е използвал като оръжие, с което да накаже омразната си съпруга — горчиво заключи Джослин. — А може би и тя ме е искала по същата причина — за да го нарани. Аз съм била пешката в битката между царя и царицата.
— Не бъркай гнева на Едуард към Клио с искрената любов, която изпитваше към теб — възрази Лора. — По-късно ми каза, че е бил ужасен, че ще те открадне и отведе на Континента заедно с Ротенбург. И имаше право да се страхува. След развод жената няма никакви права. В очите на целия свят Клио бе заклеймена като невярна съпруга и законът нямаше да си мръдне пръста, за да й помогне. Можеше да те отвлече, а аз съм сигурна, че щеше да го направи. През следващите пет години до смъртта на Клио баща ти винаги държеше на пост лакей пред вратата на спалнята ти.
— Затова ли уволни бавачката ми Гили, защото се страхуваше, че е по-предана на майка ми, отколкото на него?
— Боя се, че да — въздъхна Лора. — Казах му, че е жестоко за теб и Гили, но той се страхуваше, че тя може да те отведе при майка ти. И може би тя щеше да го направи. Всички слуги обожаваха Клио. Ти в много отношения приличаш на нея.