Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
Дали не му бе сърдита затуй, че консумираха брака си? Няколкото чаши шампанско може би бяха замъглили разума й, а сега тя го обвиняваше за случилото се? А това би било дяволски нечестно, че той няколко пъти я попита дали е сигурна, а откакто я познаваше, съпругата му никога досега не го бе лъгала.
Нямаше смисъл да си блъска главата; малко вероятно бе поведението на Джослин да се дължеше на нещо толкова очевидно. Въпреки спокойното й и външно самоуверено държание, той знаеше, че тя се бои от мисълта за любов. Дълбоко в душата си носеше белези от стари рани, съживени от уязвимостта на страстта и признанието му в любов.
Решителният глас на Хю прекъсна обърканите му мисли.
— Мари каза, че лейди Джослин е влюбена във вас. Всички в къщата го виждаме с очите си.
Джослин е влюбена в него? Вцепенението мигом го напусна. Трябва да е полудял, за да си помисли дори и за миг да се подчини на кратката, лишена от смисъл бележка на Джослин. Единственият начин да го накара да си тръгне е тя да се изправи пред него, да го погледне в очите и да се закълне, че не го иска.
Запъти се към вратата.
— Хвърли някои от нещата ми в една чанта — нареди на Морган. — Тръгвам незабавно за Лондон.
— Идвам с вас, милорд — решително заяви камериерът. — Обещах на Мари, че ще отида при нея, колкото е възможно по-скоро.
Дейвид изпита мимолетна завист към връзката между камериера му и французойката, много по-ясна и открита, отколкото неговият пропаднал брак.
— В такъв случай ще трябва да доведем и двете у дома! — отсече лорд Престън.
Глава 32
По пътя към Лондон, лейди Джослин непрекъснато приканваше кочияша да пришпорва конете и не преставаше да съзерцава унило златния венчален пръстен, който Дейвид й бе подарил, като си мислеше с тъга за миналото. Много мъже й се бяха клели, че я обичат, но тя с лека ръка бе отминавала декларациите им, смятайки ги за младежки увлечения или породени от богатството й.
Единствено Дейвид обаче успя да я възпламени, при това само с няколко думи. Съвсем неочаквано той бе нахлул в живота й и я бе завладял със смелостта, доброто си сърце и остроумието си. Смятайки, че сърцето му принадлежи на друга, тя го бе допуснала прекалено близко до себе си и ето че сега си плащаше за лекомислието.
Наближиха Лондон в късния следобед на втория ден от пътуването. Дотогава Джослин се чувстваше напълно изтощена от мислите, които препускаха в измъченото й съзнание. Не можеше да избяга от единственото горчиво заключение: болката от настоящето се коренеше в мъчителното минало, което тя се бе опитвала да забрави.
Дошъл бе моментът да се изправи срещу миналото, независимо какво щеше дай струва. Може би след това никога нямаше да успее да се съвземе, но не желаеше повече да бъде страхливка. Тази вечер щеше да преспи в Лондон, а утре ще замине за Кент, при леля си Лора, единственият човек, който можеше да я разбере.
Когато влезе във фоайето на къщата си, милейди огледа познатото великолепие. Внушително, но невероятно пусто. Какво ли щеше да прави самотна жена в такава голяма къща?
Понесла ковчежето с бижутата, Мари се изкачваше по стъпалата. Мълчаливото й съчувствие я бе превърнало в желана компаньонка по време на дългото пътуване от Херефорд. Дали щеше да остане с Джослин, или щеше да се върне в „Уестхолм“, за да бъде с любимия си, оставяйки господарката си още по-самотна?
Джослин сякаш почувства, че няма сили да изкачи двата етажа до спалнята си, влезе в салона и уморено започна да сваля ръкавиците си. Позвъни дай донесат чай. Отпи от чашата и зачака топлата течност да я успокои, когато вратата се отвори.
Лейди Лора прекрачи прага, зашеметяващо привлекателна в синята си вечерна рокля по последна мода.
— Каква приятна изненада е твоето завръщане, скъпа! — топло възкликна тя. — Къде е Дейвид?
Джослин се изправи и сърдечно я прегърна.
— Толкова се радвам, че си тук — задавено промълви тя, борейки се с напиращите сълзи. — Утре възнамерявах да замина за Кенингтън, за да се видя с теб. Чичо Андрю също ли е в Лондон?
— Да. Има работа в Конната гвардия. Ще се срещнем по-късно за вечеря. — Разтревожена лейди Лора поведе племенницата си към близкия диван. — Какво не е наред? Изглеждаш много зле.
Джослин се отпусна на дивана и изтри очите си с опакото на ръката си.