Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Заложница на съдбата
Заложница на съдбата - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заложница на съдбата

Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:

Какво ще се случи с жена, която се омъжва за умиращ мъж с едничката цел да подсигури наследството си? Но после господинът не благоволява да умре?!
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
1 ... 107 108 109 110 111 112 113 114 115 ... 123
Перейти на страницу:

— Къде е лейди Престън? Пак ли е на тавана?

— Нейно благородие тази сутрин замина за Лондон, милорд — отвърна Стретън с лице, по което се четеше, че предпочита да бъде навсякъде другаде, но не и тук.

— Замина? — неразбиращо повтори Дейвид.

— Да, милорд.

Сигурно е получила спешно съобщение от някой роднина. Може би ставаше въпрос за живот или смърт. Въпреки това предчувствието за надвиснала беда вече свиваше стомаха му, когато попита:

— Предполагам, че е оставила писмо за мен?

— Да, милорд. — Икономът му подаде запечатаната бележка.

Дейвид я отвори и прочете:

Дейвид… съжалявам. Никога не съм искала да те нараня. По-добре повече да не се виждаме.

Джослин

Думите го пронизаха като куршуми. Прочете бележката два пъти, опитвайки се да си обясни тази загадка, но от нея не можеше да научи повече.

Мина покрай иконома, качи се в спалнята й и видя, че нямаше дори следа от досегашната й обитателка. Всички шишенца с парфюми и сребърни четки бяха изчезнали от тоалетната масичка и само лекият дъх на жасмин във въздуха напомняше за Джослин.

Все още отказващ да повярва, младият мъж докосна празното легло, сякаш очакваше, че още бе запазило топлината от предишната нощ, но нищо не напомняше за радостта, която двамата бяха изпитали. За радостта, която той смяташе, че са споделили.

Огледа стаята. Единственият белег, че някой е бил тук, беше сгънатата топка хартия, захвърлена в студената камина. Той я взе, надявайки се, че това може би е черновата на по-дълга прощална бележка, в която тя казваше повече, отколкото в онази, която бе дала на Стретън.

За малко да захвърли писмото, когато видя, че това не е нейният почерк, но зърна подписа на лейди Кромарти и я прочете. Проклятие! Как така графинята си позволяваше да заплашва Джослин?

Ледените тръпки в стомаха му се разпростряха из цялото му тяло, когато в ума му се заизреждаха различни варианти. Дали Джослин бе решила да се откаже от анулирането на брака, след като това би я направило уязвима за домогванията на леля й? Освобождавайки се от девствеността си тя автоматично слагаше край на надеждите на лейди Кромарти да спечели делото за наследството.

Или — Господ да му е на помощ — тя може би е решила, че вече е готова да отиде при своя херцог, а не е искала да се хвърли в обятията му като неопитна девственица. Кой бе по-подходящ да я освободи от нежеланото девичество, отколкото един страстен и временен съпруг? Той й бе съдействал с готовност. А тя беше усърдна ученичка, която сега можеше да се предложи на любовника си като опитна и обиграна.

При все това му бе трудно да съчетае подобна хладнокръвна пресметливост с образа на Джослин, с нейната топлота и честност. Нима тя смяташе, че е готов да сподели леглото с нея само заради мимолетно удоволствие, без никакви чувства, а след това да се е уплашила от любовното му признание?

Може би бе грешал, мислейки, че под изисканата и самоуверената й светска фасада се крият искреност и уязвимост? Тя бе отрасла в свят, различен от неговия, където дамите и господата се държат непонятно за обикновените хора.

Смачка писмото в ръката си. Традиционно обвиняваха мъжете, задето използваха и захвърляха жените, но в случая по-скоро беше обратното. Това бе горчива ирония, която не разбираше.

Вихрушката от мисли внезапно стихна, когато осъзна, че не е сигурен дали правилно е отгатнал всичко. Единствените неоспорими факти бяха бележката, според която тя не искаше да го вижда никога вече, и писмото на леля й, които бяха превърнали един акт на любов в купчина пепел.

Дейвид се взираше невиждащо през прозореца, когото Морган влезе в стаята.

— Милорд, искам да говоря с вас за лейди Джослин.

— Няма много за говорене — преглътна с усилие Дейвид, опитвайки се да придаде спокойно изражение на лицето си, сякаш нищо особено не се бе случило. — Беше… много любезно от нейна страна да дойде тук с мен и да ми помогне да организирам домакинството си.

Но Морган не се предаваше лесно.

— Мари ми каза, че тази сутрин нейно благородие тъй дълго е плакала, че сърцето й щяло да се скъса от жал за господарката й. Когато попитах милейди дали не сте я наранили с нещо, тя ми отвърна, че е тъкмо обратното — тя ви е наранила.

Видял изражението на господаря си, Хю се изчерви.

— Не бих искал да бъда нелоялен към вас, милорд, но първо на нея дължа лоялност за всичко онова, което тя направи за брат ми.

Дейвид си спомни за Рийс и се запита дали жена, която бе спасила един отчаян и сакат войник единствено поради доброто си и състрадателно сърце, може да бъде и хладнокръвна съблазнителка. Намръщи се, докато се опитваше да осмисли това и да го свърже с останалите факти около заминаването на Джослин. През изминалата нощ тя не бе смутена, нито нерешителна. Беше готов да се закълне в това. Освен ако не го бе лъгала с думите си и тялото си, тя бе дошла при него единствено от желанието си и бе изпитала огромна наслада в прегръдките му.

1 ... 107 108 109 110 111 112 113 114 115 ... 123
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)